Проектът

Не щеме ний богатство, не щеме ний пари,
но искаме свобода, човешки правдини.
С.Стамболов

Защо я има тази Библиотека

Имало едно време.... така започват всички приказки, само че в случая - това е началото на един нов (и надяваме се) утопичен роман.

Та имало едно време хора сладкодумни, разказвали те приказки на млади и на стари, предавали се от уста на уста, всеки добавял по нещо от себе си, променял друго, така че всяка една история и приказка всеки път звучала различно и интригуващо. Минали години, хората започнали да записват приказките си, свои и чужди, започнали да ги събират в книжки, късите наричали разкази, по-дългите повести, романи и т.н. Всеки, който можел да чете, се запознавал с техните истории, който не можел - карал другите да му четат и така до наши дни.

С появяването на компютрите и Интернет, обмяната на информация ставала за секунди. Хората започнали да пренасят в Глобалната памет любимите си приказки и книжки, книжки, с които били отрасли и с които са научили първите си букви. Ала както знаят тези, които като малки са наблягали на книжките - историята има лошия навик, понякога, да се повтаря, но в малко по-различен вариант. Един от първите велики РАЗКАЗВАЧИ, останали в историята и до наши дни е Омир, който бил надарен със силна памет, със сладкодумен език, но бил лишен от зрение. По пазари и празненства ходил той, разказвал това, което бил събрал, нагласил и запомнил, за радост на Народа.

Така и в наши дни, един сляп човек, Виктор Любенов, решил да сподели със зрящи и незрящи негови приятели, историите които е събрал и които са му носели радост. Зрънце по зрънце, с усилия многократно по-големи от тези на зрящите, събирал той своите приказки. Трудно му било, но знаел че мнозина ще зарадва, правел го не за себе си, а за другите, влагайки и средства и време и УСИЛИЯ.

Хората му били благодарни за това, което прави за тях. Дори привидно студените държавни чиновници, през февруари, 2004 година го награждават с компютър поради това, че е "съставил свой каталог за електронни книги и ревностно го попълва от различни източници на магнитен носител".

Хвала, ще кажете Вие, на такива едни доблестни хора. И ще бъдете ПРАВИ.

От изневиделица, се появяват едни алчни същества, които под прикритието на някаква си ИК "Груб", решават че само и единствено ТЕ трябва да разказват приказките на хората. В това няма нищо лошо, ако не искаха ПАРИ, да именно - пари, за нещо, което нито са създали, нито са подпомогнали.

И кой се явява най-големият им враг? Естествено, драги читатели, това са хората, които събират и раздават безкористно приказките. И като най-голям техен душманин се оказва и съвременният Омир - Виктор.

Алчниците от ИК "Груб" не разбират от аргументи, освен ако не са финансово подплатени, и не се спират пред нищо, за да унищожат свободата на книгата. Те не се спират пред нищо, дори нещо повече - насъскват държавните организации и забележете Главна дирекция за Борба с Организираната Престъпност! Точно така, хората, които разпространяват знания без да искат пари, СА ОРГАНИЗИРАНИ ПРЕСТЪПНИЦИ, според ИК "Груб".

Е НЯМА ДА СТАНЕ! NO PASSARAN товарищ "Груб". Книгите са писани от НАРОДА и са писани за НАРОДА, не за Вашите Банкови сметки.

Никой, никога и по никакъв начин не може да монополизира културата, а още по-малко БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА.

"Не се гаси туй, що не гасне"

е казал Вазов преди 123 години. И е бил прав!

За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.

Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.

Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.

Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!

Иван Вазов, януари 1883