Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Всеки делник има красота - Грънчар

Гледах го в ръцете - две огромни
Груби, а пък галещи ръце,
Ваещи от топка глина стомна,
А от стомна - глинено сърце,
Гледах го в устата - в тази жива,
Жадна и опръхнала уста,
Дето в остра дупчица се свива
В дръжката - да сръбне вечността.
Тази вечност, дето все по чезне
Барабар със стомните у нас -
Вече демоде и безполезна
В глината, сменена с плексиглас.
Гледах го. И сякаш пак го гледам:
Две ръце, къс глина, колело...
Луд ли бе той - мохикан последен -
В туй модерно време от стъкло,
От кристал, чешми, водопроводи,
Кой от туй отбрано общество
Ще си купи чиреп старомоден?

Та затуй все жадни май си ходим...
Жадни неизвестно за какво...