Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър

      ПИСМО ОТ КАПИТАН ГЪЛИВЪР ДО БРАТОВЧЕД МУ
СИМПСЪН
      Ще бъдете готов, надявам се, да признаете публично, ако Ви
призоват да сторите това, че с неотстъпна и упорита настойчивост Вие
ме убедихте да публикувам едно много разхвърляно и неуточнено
описание на моите пътешествия; и че аз поисках да наемете някой
млад господин, било от единия, било от другия университет*, който да
тури в ред записките ми, тъй както по моя съвет постъпи братовчед ми
Дампиър със своята книга, озаглавена "Пътуване около света". Но аз
не си спомням да съм Ви упълномощавал да се съгласявате да се
изхвърля нещо от тях, още по-малко пък да се допълва каквото и да
било; затова с настоящото аз се отричам от всички подобни
допълнения и особено от пасажа, отнасящ се до покойната
благочестива и славна кралица Ана; макар наистина да я почитах и
уважавах повече от всеки друг представител на човешкия род. Но Вие
- или господинът, който е вмъкнал този пасаж - трябваше да имате
пред вид, че не съм имал никакво желание, пък и не би било прилично
да възхвалявам което и да е човешко животно пред хоинъма, моя
господар;
      освен това твърдението е изцяло невярно, тъй като, доколкото
ми е известно - аз бях в Англия през част от Царуването на нейно
величество, - тя управляваше успешно чрез един пръв министър,
дори чрез двама последователно: първият беше лорд Гъдолфин, а
вторият лорд
      * Кеймбридж и Оксфорд. - Б. пр.
      Оксфорд; а според вашата редакция излиза, че съм казал
"нещото, което не е така". Също така в описанието на Академията на
проектантите, както и в няколко пасажа от словото ми пред хоинъма,
моя господар, Вие или сте пропуснали някои подробности от
съществено значение, или сте ги смекчили и изменили по такъв начин,
че едва мога да позная собственото си съчинение. Когато, преди
известно време Ви намекнах за това в едно мое писмо, Вие
благоволихте да отговорите, че сте се страхували да не засегнете
някои хора, че властта много строго следяла печата и можела не само
да изтълкува неправилно всичко, което прилича на "инсинуация"
(мисля, тази дума именно употребихте), но и да Ви наложи наказание.
Но моля Ви се, как може това, което съм казал преди толкова години,
на повече от пет хиляди левги разстояние и при друго царуване, да
важи за някои яхуси, за които сега се чува, че управляват стадото;
особено по онова време, когато нито се сещах, нито се плашех, че ще
имам нещастието да живея под тяхна власт. Нямам ли пълно
основание да се възмущавам, когато виждах хоинъми да теглят коли, в
които седят яхуси, като че ли хоинъмите са животни, а яхусите -
разумни същества? И действително, тази чудовищна и отвратителна
гледка беше главната причина да се завърна тук.
      Смятам, че е уместно да Ви кажа всички тези неща, които се
отнасят до Вас самия и до доверието, което Ви бях оказал.
      На второ място, дълбоко съжалявам, че имах крайното
неблагоразумие да отстъпя на настойчивите Ви молби и да се поведа
по неверните доводи, с които Вие и някои други ме убедихте въпреки
нежеланието ми да публикувам пътните си бележки. Моля Ви да си
припомните колко пъти настоявах - когато Вие изтъквахте като мотив
обществената полза - да имате пред вид, че яхусите са животински
вид, крайно неподатлив на облагородяване чрез поучения или
примери; както впоследствие се оказа. Вместо да видя, че поне в този
малък остров на злоупотребите и покварата се туря край, както имах
основание да очаквам, ето че повече от шест месеца след излизането
на книгата ми не съм чул тя да е оказала дори едно от въздействията,
които очаквах. Бях Ви помолил да ми съобщите писмено, когато се
премахнат партиите и котериите; когато съдиите станат образовани и
честни; адвокатите почтени и скромни и проявят капчица здрав
смисъл; когато на Смитфийлд лумнат пламъци от купища празни
съчинения; когато образованието на младите благородници се
промени основно; когато лекарите бъдат изгонени от страната; когато
яхусите се научат на добродетел, чест, истина и здрав смисъл; когато
вечерните и сутрешни светски приеми, давани от министрите, бъдат
премахнати завинаги; когато умът, заслугите и учеността бъдат
възнаградени; когато всички онези, които с проза или стихове позорят
печата, бъдат осъдени да не ядат нищо друго освен собствените си
бълвочи и да утоляват жаждата си със собственото си мастило. На
тези и хиляди други реформи аз разчитах, осланяйки се на Вашето
насърчение; защото те наистина можеха да бъдат извлечени от
поученията, дадени в моята книга. А трябва да се признае, че седем
месеца са достатъчно дълго време, за да се поправят всички пороци и
глупости, от които страдат яхусите, ако у тях по природа имаше и най-
малката склонност към добродетел или мъдрост. И все пак Вашите
писма далеч не оправдаха моите очаквания; напротив, всяка седмица
куриерът пристига при мен, натоварен с клеветнически писания,
"ключове", посочващи уж истинските имена на действуващите лица,
коментарии, бележки и "продължения" на моите пътешествия, в които
ме обвиняват, че съм порицавал големи държавници, че съм
принизявал човешката природа (те самонадеяно продължават да я
назовават така) и че съм оскърбявал женския пол - Откривам също
така, че писачите на тези купища хартия не са единодушни:
      някои от тях не ме признават за автор на собствените ми пътни
бележки, докато други ме изкарват автор на книги, с които нямам нищо
общо.
      Откривам също, че Вашият печатар е бил дотолкова немарлив,
щото е объркал времената и е сгрешил датите на отделните ми
пътувания и завръщания, като не е посочвал точната година, месец и
ден; а чувам, че след като е излязла книгата, моят оригинален ръкопис
е бил унищожен изцяло. Аз също нямам у себе си никакъв препис, но
все пак Ви изпращам някои поправки, които бихте могли да вмъкнете,
ако някога има второ издание; не мога обаче да гарантирам за
точността им и ще предоставя на моите проницателни и
непредубедени читатели да ги съгласуват, както им е угодно.
      Чувам, че някои от нашите морски яхуси критикували Моя
моряшки език и на места го намирали неподходящ или остарял. Нямам
вина за това: при първите ми пътувания, още на млади години, аз се
учех от старите моряци и свикнах да говоря като тях. Но по-късно
открих, че морските яхуси, подобно сухоземните яхуси, са склонни да
употребяват новоизковани думи, които те изменят всяка година; и при
това старият им жаргон толкова много се променя, че, както си
спомням, при всяко мое завръщане в собствената ми страна аз едва
разбирах новия им език. Забелязвам, че когато, воден от любопитство,
някой яху от Лондон ме посети в дома ми, нито той, нито аз можем да
изложим схващанията си по начин, разбираем за другия.
      Ако упреците на яхусите можеха да ме засегнат, бих имал
сериозни основания да се оплаквам, че някои от тях се осмеляват да
приемат пътеписите ми за чиста измислица, плод на собственото ми
въображение, и дори намекват че хоинъмите й яхусите не били по-
реални от жителите на Утопия.
      Всъщност трябва да призная, че що се отнася до хората от
Лилипутия, Бробдинграг (така трябва да се пише тази дума, а не както
погрешно е отпечатана Бробдингнаг) и Лапута, никога не съм чувал да
има някой толкова самонадеян яху, който да отрича съществуването
им или предадените от мен факти относно живота в тези страни,
защото истината веднага убеждава всеки читател. А по-малко
вероятно ли е моето описание на хоинъмите или яхусите, когато е
явно, че в нашия град има хиляди яхуси, които се различават от своите
оскотени събратя в Хоинъмландия само по това, че умеят да ломотят
и не ходят голи. Аз написах тази книга за тяхно изправление, а не за да
получа одобрението им. Всеобщата похвала на цялата им раса би
имала по-малко значение за мен от цвиленето на двата изродени
хоинъма, които държа в обора си, защото от хоинъмите, макар и да са
изродени, аз все още придобивам някои чисти добродетели без
примес от пороци.
      Нима тези окаяни животни си въобразяват, че съм паднал
толкова низко, та да се заловя да защищавам истинността на писанията
си? Макар да съм яху, добре известно е по цяла Хоинъмландия, че
благодарение на поученията и примера на моя бележит господар аз
можах в течение на две години да се освободя (с крайни усилия,
признавам) от проклетия навик да лъжа, да извъртам истината, да
мамя и да говоря двусмислено, навик, дълбоко вкоренен в самата
душа на целия човешки род и особено на европейците.
      Имам да отправя и други упреци по този досаден случай, но се
отказвам да тревожа повече и себе си, и Вас. Трябва открито да
призная, че откакто съм се завърнал, някои пороци на яхуската ми
природа са се съживили у мен вследствие разговорите, които по
неизбежна необходимост водих с неколцина от Вашия яхуски вид и
особено с членове на собственото ми семейство; иначе никога
нямаше да се залавям с такова нелепо начинание да преобразявам
яхуската раса в това кралство; но сега вече веднъж за винаги съм се
отказал от всякакви подобни фантастични планове.
2 април 1727 г.
      ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
      Авторът на тези пътеписи, г-н Лемюъл Гъливър, е мой стар и
близък приятел; а също и роднина от майчина страна. Изморен от
множеството, което се стичаше в дома му в Редриф, преди около три
години г-н Гъливър купи едно малко място с удобна къща близо до
Нюърк в Нотингъмшиър, родния му край, където сега живее
усамотено, дълбоко уважаван от съседите си.
      Макар че г-н Гъливър е роден в Нотингъмшиър, където живееше
баща му, чувал съм го да казва, че родът му е от Оксфордшир;
      мога да потвърдя това, тъй като съм виждал в гробищата при
черквата в Банбъри няколко гробници и паметници, на Гъливъровци.
      Преди да напусне Редриф, той ми остави на съхранение
следните книжа, като ми позволи да ги използувам, както намеря за
добре. Прочетох този ръкопис внимателно три пъти: стилът е твърде
обикновен и прост и по мое мнение единствената слабост на автора е,
че подобно на всички пътешественици се увлича в подробности. В
цялата книга се чувствува атмосфера на истинност и действително
авторът се отличава с такава честност, щото между съседите му в
Редриф е станало нещо като поговорка, когато някой твърди нещо, да
казват че то е тъй вярно, като да го е казал г-н Гъливър.
      По съвета на няколко достойни личности, на които с разрешение
на автора дадох да прочетат ръкописа, сега си позволявам да
представя тази книга на публиката, като се надявам, че тя ще
представлява, поне за известно време, по-добро развлечение за
нашите млади благородници, отколкото баналните политически и
партийни драсканици.
      Настоящият том щеше да бъде двойно по-дебел, ако не се бях
осмелил да зачеркна безброй пасажи относно ветровете и приливите,
отклоненията на компаса и местонахождението на кораба при
различните пътешествия; подробни описания за управление на кораби
при буря, предадени, с езика на моряците, както и всички сведения за
географски дължини и ширини. Имам основания да се страхувам, че г-
н Гъливър може да бъде малко недоволен, но реших да съобразя
произведението, доколкото е възможно, с обикновения читател. Във
всеки случай, ако моето невежество по морски въпроси ме е подвело
да направя някои грешки, единствено аз съм отговорен за това; ако ли
пък някой пътешественик прояви любопитство и пожелае да види
цялото съчинение, такова, каквото то е излязло изпод перото на
автора, готов съм да удовлетворя желанието му.
      Повече сведения за автора читателят ще получи от първите
страници на книгата.
      Ричард Симпсън
* * *
      ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО РАЗЛИЧНИ СТРАНИ НА СВЕТА ОТ
ЛЕМЮЪЛ ГЪЛИВЪР
      Първоначално корабен лекар, а по-късно капитан на различни
кораби
      ЧАСТ ПЪРВА
      ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ
ГЛАВА I
      Авторът разказва за себе си и семейството си и какво най-
напред го е подтикнало към пътешествия. Как претърпява
корабокрушение и се спасява с плаване, как стига благополучно до
брега на страната Лилипутия; как го пленяват и откарват във
вътрешността на страната
      Баща ми имаше малко имение в Нотингъмшиър; аз бях третият от
петима сина. На четиринадесетгодишна възраст той ме изпрати в
колежа "Еманюел"в Кеймбридж, където прекарах три години, като се
занимавах с учението си, но понеже разноските по издръжката ми
бяха прекалено тежко бреме за скромното състояние на баща ми
(макар че той ми отделяше съвсем оскъдна сума), постъпих като
ученик при видния холандски хирург г-н Джеймз Бейтс, при когото
изкарах четири години, а дребните суми, които баща ми изпращаше от
време на време, разходвах, за да уча навигация и други раздели на
математиката, от полза за онези, които възнамеряват да
пътешествуват, защото винаги съм вярвал, че рано или късно ще имам
щастието да пътувам по света. Когато напуснах г-н Бейтс, отидох при
баща си и получих от него, от вуйчо си Джон и от някои други роднини
помощ от четиридесет лири и обещание да ми пращат по тридесет
лири за издръжката ми в Лайден; там учих медицина две години и
седем месеца, тъй като знаех, че това ще ми бъде от полза при дълги
морски пътувания.
      Скоро след като се завърнах от Лайден, моят уважаван учител г-
н Бейтс ме препоръча за корабен лекар на "Суолоу", чийто капитан
беше Ейбръхъм Панел; на тази служба прекарах три години и
половина, като направих две-три пътувания до Близкия Изток и някои
други страни. Когато се завърнах, реших да се установя в Лондон.
Моят учител г-н Бейтс ме поощри и ме препоръча на мнозина
пациенти. Наех част от една малка къща на улица Оулд Джуъри и тъй
като ме посъветваха да се задомя, ожених се за г-жа Мери Бъртън,
втора дъщеря на г-н Едмънд Бъртън, търговец на чорапи и плетива на
улица Нюгейт, от когото получих четиристотин лири като зестра.
      Но тъй като моят уважаван учител Бейтс се помина след две
години, а приятели имах малко, работата ми започна да запада; защото
съвестта ми не ми позволяваше да тръгна по кривия път като мнозина
от моите събратя. Затова, след като се посъветвах с жена си и с някои
мои познати, реших отново да тръгна по море. Бях последователно
лекар на два кораба и в течение на шест години направих няколко
пътувания до Източна и Западна Индия; така увеличих състоянието си.
През свободните си часове четях най-добрите автори, както стари,
така и съвременни, тъй като винаги се запасявах с голям брой книги; а
когато бях на суша, наблюдавах обичаите и нравите на местните хора
и изучавах езика им, и то с голяма леснина, тъй като имам доста силна
памет.
      Понеже последното ми пътуване не излезе много благополучно,
морето ми омръзна и аз реших да си остана у дома при жена си и
децата си. Преместих се от улица Оулд Джуъри на Фетър Лейн и
оттам в квартала Уапинг. където се надявах да намеря клиентела
между моряците;
      но и там не успях. След като три години чаках работата ми да
потръгне, приех едно изгодно предложение от капитан Уилиам
Причард, собственик на кораба "Антилопа", който заминаваше за
Южните морета. Отпътувахме на 4 май 1699 година от Бристол и
отначало пътуването ни бе напълно благополучно.
      По известни съображения неуместно би било да занимавам
читателя с подробности за приключенията ни в тези морета.
Достатъчно ще бъде да му кажа, че когато минавахме оттам на път
към Източна Индия, бяхме отнесени от силна буря на югозапад от
остров Ван Димен*. След като направихме измервания, открихме, че
се намираме на 30 градуса и 2 минути южна ширина. Дванадесет души
от екипажа бяха умрели от преумора и лошата храна; останалите бяха
      * Старото име на остров Тасмания. - Б. пр.
      крайно изтощени. На 5 ноември - тогава започва лятото в тази
част на света и времето беше доста мъгливо - дежурният забеляза
скала на половин кабелт* от кораба;
      но вятърът беше толкова силен, че ни тласна право върху нея и
корабът се разби. Шестима души от екипажа, между които бях и аз,
спуснахме спасителната лодка и успяхме да се отдалечим от кораба и
скалата. След като по мои пресмятания бяхме изминали около три
левги**, не бяхме повече в състояние да гребем, тъй като още преди
да напуснем кораба, бяхме вече капнали от умора; затова се
оставихме на милостта на вълните. След половин час една внезапна
вихрушка от север преобърна лодката ни. Какво е станало с другарите
ми от лодката, както и с онези, които се спасиха на скалата или
останаха на кораба, не мога да кажа; смятам, че всички са загинали.
Колкото до мен, аз плувах, както ме насочваше съдбата, носен от
вятъра и прилива. Често спущах крака, ала не достигах дъно; но когато
почти съвсем отпаднах и не можех повече да се боря с вълните,
открих, че водата не е по-дълбока от ръста ми; по това време бурята
беше постихнала. Дъното беше тъй слабо наклонено, че вървях близо
цяла миля, докато стигна до брега; предполагам, че съм стъпил на
твърда земя към осем часа вечерта. Навлязох в сушата почти на
половин миля, но не можех да открия ни къщи, ни хора; или поне съм
бил толкова изтощен, че не съм ги забелязал. Бях крайно уморен, а от
горещото време и от почти четвъртината литър ракия, която бях изпил,
преди да напусна кораба, много ми се спеше. Легнах на тревата, която
беше много ниска и мека; спах така дълбоко, както не си спомням да
съм спал в живота си; смятам, че съм спал повече от девет часа,
защото, когато се събудих, тъкмо се развиделяваше. Опитах се да
стана, но не можах да мръдна; открих, че както бях легнал по гръб,
ръцете и краката ми са били здраво завързани за колчета, забити в
земята; косата ми, която беше дълга и гъста, беше стегната по същия
начин. Усещах също, че няколко тънки връвчици стягат тялото ми от
мишниците до бедрата, Можех да гледам само нагоре; слънцето
започна да припича и светлината мъчително пареше очите ми. Чух
някакъв неясен шум наоколо си, но в положението, в което
      * Морска мярка за дължина, около 180 метра. - Б. пр.
      ** Морска мярка за дължина, около 5 1/2 км. - Б. пр.
      лежах, не можех да видя друго освен небето. След малко
почувствувах, че по левия ми крак се движи нещо живо, което,
минавайки внимателно по гърдите ми, дойде почти до брадичката ми.
Сведох колкото мога по-надолу очи и видях, че това нещо беше
човешко същество, не по-високо от шест инча*, с лък и стрела в ръце
и колчан на гърба. Междувременно усетих, че най-малко още
четиридесет подобни същества (както предположих) следваха
първото. Бях крайно смаян и изкрещях тъй силно, че те побягнаха
назад ужасени; а някои, както по-късно научих, пострадали, когато
паднали на земята, скачайки от хълбоците ми. Във всеки случай те
скоро се завърнаха и един от тях се осмели да дойде толкова близо,
че да може да види цялото ми лице. От възхищение човечето вдигна
очи към небето, разпери ръце и извика с писклив, но ясен глас:
      "Хекина дегул!" Останалите повториха същите думи няколко пъти,
но тогава аз още не знаех какво значат те. През всичкото това време,
както читателят може да си представи, аз лежах в крайно неудобно
положение, Най-после, правейки усилия да се освободя, успях да
скъсам вървите и да измъкна колчетата, които прикрепяха лявата ми
ръка о земята, вдигнах я пред лицето си и открих начина, по който ме
бяха вързали; същевременно, като дръпнах рязко глава - това ми
причини страшна болка, - разхлабих малко вървите, с които бе
привързана косата ми от лявата страна, и можах да извърна глава
настрана около два инча. Но човечетата избягаха повторно, преди да
мога да ги хвана. След това се вдигна голяма глъчка от пискливи
гласчета и след като тя престана, чух как един от тях извика високо:
"Толго фонак", в същия миг усетих, че над сто стрели се забиха в
лявата ми ръка и ме убодоха като игли. Освен това те изстреляха един
залп стрели право нагоре, както ние изстрелваме гюллета в Европа, и
много от тях, предполагам, са паднали по тялото ми (макар да не ги
почувствувах), а няколко паднаха и на лицето ми, което аз веднага
покрих с лявата си ръка. Щом премина този дъжд от стрели, аз заохках
от мъка и болка. И когато пак се опитах да се освободя, те изстреляха
още един залп, по-голям от първия, а някои се опитаха да ме прободат
в ребрата с копията си; но за щастие бях облечен с кожена дреха,
която не можеха да
      * Един инч = 2,54 см. - Б. пр
      пробият. Сметнах, че най-благоразумно е да лежа мирно;
      намерението ми бе да остана в това положение, докато се
стъмни, когато лесно ще мога да се освободя, тъй като вече можех да
движа лявата си ръка - Колкото до туземните жители, имах основания
да смятам, че щях да се справя с най-големите войски, които биха
изпратили срещу мен. ако всичките им войници бяха толкова големи
като войника, когото бях видял. Но съдбата бе решила другояче. Щом
човечетата видяха, че лежа мирно, те престанаха да пущат стрели. Но
по растящата глъчка разбрах, че броят им се бе увеличил. На около
четири ярда от мен, точно срещу дясното ми ухо, повече от час чувах
да се трака и чука, сякаш много хора работеха нещо. Когато извърнах
глава нататък, доколкото ми позволяваха колчетата и вървите, видях,
че бяха изградили подиум, висок фут и половина, на който можеха да
се поберат четирима от местните жители; на него бяха опрели две-три
стълби, по които можеха да се изкачат догоре. От тази площадка един
от тях, който изглеждаше да е високопоставена личност, ми държа
дълга реч, от която не разбрах нито дума. Пропуснах да спомена, че
преди важната личност да започне тържественото си слово, тя извика
три пъти: "Лак-гро дехул сан!" (Тези думи, както и предишните, ми бяха
по-късно повторени и обяснени.) След това петдесетина от жителите
веднага се приближиха и прерязаха вървите, които стягаха лявата
страна на главата ми, така че да мога да обърна лице надясно, да
наблюдавам този, който щеше да говори, и да следя жестовете му.
Той изглеждаше на средна възраст и по-висок от другите трима, които
го съпровождаха; единият от тях беше паж - държеше шлейфа на
мантията му, и изглеждаше малко по-голям от средния ми пръст;
другите двама стояха от двете му страни, за да го подкрепят. Той си
послужи с всички ораторски похвати и аз можах да доловя няколко
заплашителни фрази и други, пълни с обещания, състрадание и
доброжелателство. Отговорих му с няколко думи, но по най-смирен
начин, вдигайки лява ръка и очи към слънцето, сякаш го призовавах за
свидетел; и понеже бях страшно изгладнял - не бях хапнал ни хапка не
само откакто напуснах кораба, но и няколко часа преди това, - гласът
на природата в мен бе така настойчив, че не можах да се въздържа да
не изразя нетърпението си (може би против строгите правила на
благоприличието), като често посочвах устата си с пръст, за да покажа,
че искам храна. Хурго (така наричат там висшите сановници, както по-
късно научих) ме разбра много добре: той слезе от площадката и
заповяда да опрат няколко стълби о тялото ми, по които повече от сто
души от местните жители се изкачиха и тръгнаха към устата ми,
натоварени с пълни кошници храна, доставена и изпратена по заповед
на краля веднага щом му било съобщено за мен. Забелязах, че имаше
месо от различни животни, но не можах да ги разпозная по вкуса.
Имаше плешки, бутове и рибици, подобни на овнешки, и то много
добре приготвени, но-бяха по-малки от крилцата на чучулига. Вземах
по две-три на една хапка и слагах в устата си наведнъж по три хляба,
които бяха големи приблизително колкото куршум за мускет. Носеха
ми храна тичешком, като по хиляди начини изразяваха учудването и
възхищението си от моето едро тяло и от апетита ми. После направих
друг знак, с който показах, че искам да пия. Виждайки колко ям, те
разбраха, че малко количество питие няма да ми бъде достатъчно; и
понеже са извънредно сръчни, много ловко издигнаха с помощта на
въжета една от най-големите си бъчви, после я изтъркулиха към
ръката ми и избиха горния й капак. Изпих я на един дъх, и нищо чудно,
защото едва ли съдържаше повече от четвърт литър;
      имаше вкус на слабо бургундско вино, но много по-приятно.
Донесоха ми втора бъчва, която изпих по същия начин и с жестове
показах, че искам още, но те нямаха повече. Когато извърших тези
чудеса, те се разкрещяха от радост и започнаха да танцуват по
гърдите ми, като няколко пъти извикаха както отначало: "Хекина дегул!"
Направиха ми знак, че трябва да хвърля долу двете бъчви, но най-
напред предупредиха хората да се отдръпнат, като викаха високо:
      "Борак мивола"! и когато видяха бъчвите да летят във въздуха,
нададоха всеобщ вик: "Хекина дегул!" Признавам, че когато
човечетата ходеха нагоре-надолу по тялото ми, често ми идеше да
грабна четиридесет-петдесет от онези, които можех да досегна, и да
ги запратя на земята. Но помнейки каква болка бях изпитал от стрелите
им, а това вероятно не беше най-лошото, което можеха да ми сторят,
и понеже им бях дал честна дума - защото такъв бе смисълът на
смиреното ми поведение, - аз скоро пропъдих тези изкушения. Освен
това се смятах обвързан от законите на гостоприемството към
народа, който ме бе угощавал тъй великолепно и с такива големи
разноски. Все пак мислено не можех да се начудя на безстрашието на
тези дребнички простосмъртни човечета, които дръзваха да се
изкачват и да се разхождат по тялото ми. макар че ръката ми бе
свободна, и да не треперят дори от вида на такова огромно същество,
каквото сигурно съм им се виждал. Подир известно време, когато
забелязаха, че вече не искам храна, пред мен се яви една
високопоставена личност, изпратена от негово императорско
величество. След като се изкачи на глезена на десния ми крак, той
тръгна напред, придружен от десетина души от свитата си; извади
пълномощията си, подпечатани с кралския печат, вдигна ги близо до
очите ми и говори около десет минути без признаци на гняв, но с
някаква непоколебима решителност, като често сочеше напред; както
по-късно разбрах, той сочел към столицата, намираща се на половин
миля разстояние, където негово величество, след съвещание на
кралския съвет, наредил да бъда закаран. Отговорих с няколко думи,
но това беше напразно; тогава направих знак с лявата си ръка, която
беше свободна, като я сложих върху дясната (но над главата на
негово превъзходителство, защото се боях да не ударя или него, или
някого от свитата му) и после на главата и тялото си, за да покажа, че
желая да ме освободят.
      Той, изглежда, ме разбра достатъчно добре, защото разтърси
глава в знак на несъгласие, като държеше ръката си по начин, който да
покаже, че трябва да бъда пренесен като пленник. Обаче направи и
други знаци, за да ме накара да разбера, че ще ми дават достатъчно
храна и питие и ще се отнасят много добре с мен. Тогава отново ми се
доиска да се опитам да скъсам вървите, с които бях вързан; но тъй
като още чувствувах смъдежа на стрелите им по лицето и ръцете си -
те бяха целите в мехури и от тях още стърчаха много стрели - и
понеже забелязах също така, че броят на неприятелите ми се
увеличаваше, направих знаци, за да им покажа, че могат да правят с
мен, каквото си искат. След това хурго и свитата му се оттеглиха много
учтиво и с развеселени лица. Скоро чух задружни викове, при които
често се повтаряха думите "пеплом селан", и усетих, че голям брой
хора разхлабват вървите от лявата ми страна дотолкова, че да мога да
се обърна надясно и да се облекча, като пусна вода. И аз
действително пуснах вода изобилно, за голямо учудване на хората,
които, догаждайки по движенията ми какво се готвех да правя, бързо
се отстраниха наляво и надясно, за да избягнат струята, която тъй
шумно и бурно се изливаше от мен. Преди това обаче намазаха
лицето и двете ми ръце с някакво ароматно мазило, от което след
няколко минути парливата болка от стрелите мина напълно.
      Така облекчен и успокоен, с възстановени сили от ястията и
питието, които бяха много хранителни, аз почувствувах, че ми се
доспива. Спал съм около осем часа, както по-късно ми казаха; и нищо
чудно, тъй като по заповед на императора лекарите били сложили
приспивателна билка в бъчвите с вино.
      Изглежда, че още веднага щом ме намерили заспал, след
излизането ми на брега, императорът бил уведомен с нарочен
вестоносец; и кралският съвет решил да бъда вързан по начина, който
вече описах (това било извършено през нощта, докато съм спял), да
ми се изпратят изобилна храна и питие и да се изработи машина, с
която да бъда пренесен в столицата.
      Това решение може да изглежда смело и опасно и аз съм
сигурен, че никой европейски владетел не би го взел при подобен
случай; по мое мнение обаче то беше извънредно благоразумно и
великодушно. Защото, ако тези хора се бяха опитали да ме убият с
копията и стрелите си, докато спях, сигурно щях да се събудя още щом
усетех сърбежа, и това щеше така да ме разяри и да ми даде такава
сила, че да скъсам вървите, с които бях вързан; след което, понеже
не бяха в състояние да ми окажат съпротива, не биха могли да очакват
и никаква милост от мен.
      Тези хора са отлични математици и са стигнали до голямо
съвършенство в областта на механиката благодарение на подкрепата
и насърчението на императора, който е прочут покровител на науките.
Този владетел притежава много машини на колела за пренос на трупи
и други големи тежести. Той често строи най-големите бойни кораби,
някои от които девет фута* дълги, в самите гори, където се добива
дървеният материал, и нарежда да ги пренасят с помощта на тези
машини до морето, което е на триста-четиристотин ярда оттам.
Петстотин дърводелци и инженери били веднага впрегнати в работа,
за да построят най-голямата машина в страната. Тя представляваше
дървена плоскост, повдигната на три инча от земята, около седем
      * Един фут = 30,48 см. - Б. пр.
      фута дълга и четири широка, която се движеше на двадесет и
две колела. Викът, който чух да надават всички, беше предизвикан от
пристигането на тази машина, която тръгнала четири часа след като
съм излязъл на брега. Поставили я успоредно с мен, както лежах. Но
главната трудност била да ме повдигнат и сложат на возилото. За тази
цел забили осемдесет пръта, високи един фут, завързали за тях много
здрави въжета, дебели колкото обикновен канап и снабдени на
свободния край с куки; после закачили тези куки за няколкото
превръзки, които работниците били прекарали под врата, ръцете,
тялото и краката ми. Деветстотин от най-силните мъже трябвало да
теглят тези въжета чрез скрипци, прикрепени за прътите;
      и така за по-малко от три часа съм бил повдигнат нагоре, спуснат
върху машината и завързан здраво върху нея. Всичко това ми бе
разказано, защото, докато се е извършвала цялата операция, аз съм
спял дълбоко вследствие приспивателното, сложено във виното,
което бях изпил. Хиляда и петстотин от най-едрите кралски коне, всеки
висок около четири и половина инча, бяха използувани да теглят
машината до столицата, която, както вече казах, се намираше на
половин миля оттам.
      Около четири часа след като бяхме тръгнали на път, аз се
събудих от една много смешна случка: возилото било спряно за малко,
за да оправят някаква повреда, и двама-трима младежи
полюбопитствували да видят как изглеждам, когато спя; качили се на
машината, пристъпвайки съвсем леко, но един от тях, офицер от
конвоя, мушнал острия край на късото си копие доста навътре в лявата
ми ноздра, което погъделичка носа ми като сламка, и аз силно кихнах;
те се изтеглили крадешком и едва три седмици по-късно научих за
причината на пробуждането ми. През останалата част на деня
направихме дълъг преход, а през нощта спряхме на почивка, като по
петстотин от конвоиращите ме войници стояха от двете ми страни,
половината с факли в ръце, а другата половина с лъкове и стрели,
готови да почнат да стрелят по мен, ако се опитам Да помръдна. На
следната утрин, при изгрев слънце, продължихме и към пладне
стигнахме на двеста ярда от градските порти. Императорът и целият
му двор излязоха да ни посрещнат; но висшите сановници в никой
случай не искаха да допуснат негово величество да изложи на
опасност собствената си особа, като се изкачи върху тялото ми.
      На мястото, където спря возилото, се издигаше старинен храм,
който се смята за най-голямата сграда в цялото кралство; и понеже
преди няколко години бил осквернен - в него било извършено някакво
чудовищно убийство, - хората в религиозния си фанатизъм го считали
за омърсен; затова цялата украса и храмовите принадлежности били
изнесени и сега се използувал като обикновена сграда. Било решено
да бъда настанен там. Главният вход на северната страна беше около
четири фута висок и почти два фута широк и аз лесно можех да
пропълзя през него. От двете страни на входа имаше по един малък
прозорец на височина около шест инча от пода; през прозореца на
лявата страна кралските ковачи вкараха деветдесет и една вериги,
подобни на верижките на европейските дамски часовници и почти
толкова дебели, които бяха прикрепени към левия ми крак с тридесет и
шест катанеца. Срещу този храм, от другата страна на главния път, на
двадесет фута разстояние се издигаше куличка, най-малко пет фута
висока. Императорът се изкачи на нея, придружен от мнозина от
първите велможи на двора си, за да има възможност да ме разгледа;
така ми казаха после, тъй като аз не можех да го видя. Смяташе се, че
над сто хиляди души са дошли от града със същата цел; и въпреки
стражата, мисля, че на няколко пъти не по-малко от десетина хиляди с
помощта на стълби се изкачваха по тялото ми. Но скоро бе издадена
прокламация, с която това се забраняваше под страх на смъртно
наказание. Когато работниците се увериха, че е невъзможно да се
откъсна от веригите си, те прерязаха всички върви, с които бях
вързан; тогава се изправих, обхванат от най-тъжното настроение, в
което някога съм бил. Но учудването на хората и глъчката, която се
вдигна, когато ме видяха как се изправям и почвам да ходя, бяха
неописуеми. Веригите около левия ми крак бяха около два ярда дълги
и ми даваха възможност не само да ходя напред-назад в полукръг, но
също така, понеже бяха прикрепени на четири инча от входа,
позволяваха ми да пропълзявам вътре и да се излягам с целия си ръст
в храма.
ГЛАВА II
      Императорът на Лилипутия, съпровождан от няколко
благородници, посещава автора в затвора. Описват се особата и
облеклото му. Назначават учени да преподават на автора езика на
страната. Той спечелва благоволението на всички със своя благ нрав.
Претърсват му джобовете и му отнемат сабята и пистолетите
      Когато се изправих на крака, аз се огледах наоколо и трябва да
призная, че никога не бях виждал по-приятна гледка. Полето около мен
изглеждаше като безкрайна градина; а нивите, обикновено към
четиридесет квадратни фута, приличаха на цветни лехи. Тези ниви са
изпъстрени с горички около половин станг*, а най-високите дървета,
доколкото можех да ги измеря на око, изглеждаха да са високи седем
фута. От лявата ми страна лежеше градът, който напомняше
театрален декор.
      От няколко Часа ме измъчваха естествени нужди; и нищо чудно,
тъй като бяха минали почти два дни, откакто бях се облекчил за
последен път. Намирах се в голямо затруднение - от една страна ме
тормозеше неотложната нужда, а от друга - срамът. Най-добрият
изход, който можах да измисля, бе да изпълзя в сградата; така и
направих. След като затворих вратата след себе си, влязох толкова
навътре, колкото ми позволяваше веригата, и разтоварих тялото си от
мъчителното бреме. Но това бе единственият път, когато се провиних
в подобно нечисто деяние; и мога само да се надявам, че
непредубеденият читател ще прояви снизхождение, след като зряло и
безпристрастно прецени моя случай и отчаяното положение, в което
се намирах. Оттогава си установих ред: щом стана сутрин, да си
свършвам работата навън, докъдето стигаше веригата ми; и всяка
сутрин двама прислужници, определени нарочно за тази цел, се
погрижваха да отнесат с ръчни колички зловонното вещество, преди
да пристигнат посетители. Не бих се спирал тъй подробно на това
обстоятелство, което на пръв поглед може да не изглежда от особено
голямо значение, ако не смятах за необходимо да защитя
достойнството си, Що се отнася до моята чистоплътност, която, както
научавам,
      * Старинна мярка, равна на 30 1/2 ярда. - Б. пр.
      някои клеветници поставяли под съмнение в този, а и в други
случаи.
      Когато си свърших работата, излязох от къщичката си да
подишам чист въздух. Императорът беше вече слязъл от купичката и
се приближаваше яздешком към мен; това щеше да му струва скъпо,
защото конят, макар и много добре обязден, но все пак непривикнал
към подобна гледка - сигурно съм му изглеждал като планина, която
се движи пред него, - се изправи на задните си крака. Обаче кралят,
който е отличен ездач, успя да се задържи на седлото, докато
съпровождащите го дотичаха, хванаха юздите и ги задържаха, та
негово величество да скочи от коня. След като слезе от коня, той с
голямо възхищение ме огледа от всички страни, но се държеше на
разстояние, по-голямо от дължината на веригата ми. После заповяда
на готвачите и виночерпците, които бяха вече готови, да ми поднесат
храна и питие; те избутаха напред някакви колички, така че да мога да
ги достигна. Взех тези колички и бързо ги изпразних; двадесет от тях
бяха пълни с храна и десет с питие; всяка от първите колички ми
стигаше за две-три големи хапки. После изсипах питието от десет съда
- то беше в глинени делви - в една количка и го изпих на един дъх;
така направих и с останалите колички. Императрицата и младите
членове на кралското семейство от двата пола, придружени от много
дами, седяха на столове-носилки на известно разстояние; но след
премеждието, което се случи с коня, те слязоха и дойдоха близо до
императорската особа, която сега ще опиша. По ръст той надвишава
всички в двора с около един мой нокът; и само това е достатъчно да
вдъхне страхопочитание у околните. Чертите на лицето му са властни
и мъжествени, има "австрийска"* устна, носът му е гърбав, цветът на
кожата - мургаво-маслинов, стойката му - изправена, тялото и
крайниците му са добре осъразмерени, всичките му движения са
грациозни и държането му е величествено. По това време бе минал
първата си младост - беше на двадесет и осем години и три четвърти,
от които бе царувал около седем много благополучно и, общо взето,
победоносно. За да мога по-добре да го виждам, легнах на една
страна, така че лицето ми бе на една височина с неговото, а той
стоеше само на три ярда от мен; оттогава обаче съм
      * Типична за Хабсбургската династия долна устна. - Б. пр.
      го държал много пъти в ръка и затова не мога да се излъжа при
описанието му. Облеклото му беше много скромно и просто по кройка,
нещо средно между азиатската и европейската мода; но на главата си
носеше лек златен шлем, украсен със скъпоценни камъни и пера на
върха. В ръката си държеше гол меч, за да се защищава, ако случайно
се откъсна от веригите си; мечът беше почти три инча дълъг,
дръжката и ножницата му бяха изработени от злато и обсипани с
диаманти. Гласът му беше писклив, но съвсем ясен и разбираем; дори
когато стоях прав, можех да чуя отчетливо всяка дума. Всички дами и
царедворци бяха облечени най-разкошно, така че мястото, на което
стояха, приличаше на простряна на земята фуста, извезана със златни
и сребърни фигури. Негово императорско величество се опита на
няколко пъти да ме заговори и аз му отговарях, но нито той, нито аз
можахме да разберем дори и дума от онова, което си казвахме.
Понеже присъствуваха и неколцина жреци и правници (по облеклото
им ги познах), императорът им заповяда да поговорят с мен. Аз се
обърнах към тях на всички езици, дори и на онези, които съвсем слабо
знаех - на горно - и долнонемски, латински, френски, испански,
италиански и лингва франка*, - но и това се оказа безполезно. След
около два часа дворът се оттегли и наоколо ми бе поставена
многобройна стража да възпира нахалното, а вероятно и злонамерено
простолюдие, което гореше от нетърпение да се струпа наоколо ми,
макар никой да не се решаваше да пристъпи съвсем близо - Някои от
тях бяха толкова безочливи, че ме обстрелваха със стрели, както
седях на земята пред входа на къщичката си; една от стрелите без
малко не ме улучи в лявото око. Полковникът обаче заповяда да
заловят шестима от подстрекателите и реши, че най-подходящото
наказание за тях ще бъде да ги предаде вързани в ръцете ми;
войниците изпълниха заповедта, като ги изблъскаха напред с тъпата
част на копията си, така че да мога да ги достигна. Взех всичките в
дясната си ръка, сложих петима в джоба си, а пред шестия направих
гримаса, като че ли Ще го изям жив. Нещастникът пищеше ужасно, а на
полковника и другите офицери много им дожаля, особено
      * Смесица от италиански, френски, гръцки и арабски,
използувана като международен език в Източното Средиземноморие.
- Б. пр.
      като видяха, че извадих ножчето си; аз обаче скоро разсеях
страха им: погледнах благо човечето, веднага разрязах връвчицата, с
която бе вързано, поставих го внимателно на земята и то бързо
побягна. Отнесох се с останалите по същия начин; като ги вадех едно
по едно от джоба си. Забелязах, че както войниците, така и народът
останаха много благодарни за проявеното от мен милосърдие;
случката била разказана в двореца и направила много благоприятно
впечатление.
      Привечер влязох с известно усилие в къщичката и легнах на
пода; така нощувах около две седмици, а през това време по заповед
на императора ми готвеха легло. Докараха около шестстотин техни
дюшека и ги вкараха в къщичката ми. Сто и петдесет от тези дюшеци,
съшити заедно, представляваха ширината и дължината на постелката
ми; имаше четири такива постелки една върху друга, през които обаче
все пак усещах коравия под, застлан с плочи. Пресмятайки в същото
съотношение, те ме снабдиха с чаршафи, одеяла и юргани, които бяха
доста сносни за човек като мен, привикнал на несгоди.
      Когато новината за моето пристигане се разнесе из кралството,
огромен брой богаташи, безделници и любопитни надойдоха да ме
видят; така че селата почти се изпразниха. Оранта и другите
земеделски работи щяха да бъдат занемарени, ако негово
императорско величество не бе взел мерки, чрез възвания и укази, да
тури край на безредието. Той нареди онези, които вече са ме видели,
да се завърнат по домовете си и да не смеят да се доближават на по-
малко от петдесет ярда от къщата ми без разрешение от двореца;
благодарение на тази наредба държавните чиновници изкараха
значителни бакшиши.
      Междувременно императорът свиквал често съвета си да
разисква какво да правят с мен. По-късно бях уведомен От един личен
приятел, високопоставена личност, който бе посветен в тайните на
двора не по-зле от който и да е друг царедворец, че дворецът бил
изправен пред много затруднения по този въпрос. Боели се, че мога
да скъсам веригите си; че изхранването ми щяло да бъде много скъпо
и можело да причини глад в страната. На няколко пъти решавали да ме
уморят от глад или да ме застрелят в лицето и ръцете с отровни
стрели, които щели бързо да ме довършат; но после съобразили, че
зловонието, издавано от такъв голям труп, може да предизвика мор в
столицата, който вероятно би се разнесъл из цялото кралство. Посред
тези съвещания няколко офицери от войската се явили пред вратата
на заседателната зала и двамината от тях, допуснати вътре,
докладвали как съм постъпил с гореспоменатите шестима
престъпници. Това направило такова благоприятно впечатление на
краля и на целия съвет, че веднага бил издаден императорски указ, с
който всички села на деветстотин ярда около столицата се
задължавали всяка сутрин да доставят по шест вола, четиридесет
овце и други продукти за изхранването ми, заедно със съответното
количество хляб, вино и питиета; негово величество дал нареждане
всичко това да се изплаща надлежно от кралското съкровище. Този
владетел се издържа главно от частните си имоти и рядко, само при
извънредни случаи, налага данъци на поданиците си; те от своя страна
са задължени да участвуват на свои собствени разноски във войните,
които той води. Уредиха ми домакинство от шестстотин души, които да
ми прислужват. Те получаваха пари за храна и за тях бяха построени
палатки, много удобно разположени от двете страни на входа на
къщата ми. Заповядано бе също така: триста шивачи да ми ушият
дрехи, подобни на онези, които носеха местните хора; шестима от най-
големите учени на негово величество да почнат да ми преподават
езика на страната; и най-после императорските коне, както и конете на
благородниците и на гвардейските войски да се обяздват пред мен, за
да привикнат и да не се плашат. Всички тези заповеди бяха надлежно
изпълнени и за около три седмици много напреднах в изучаването на
техния език. През това време императорът често ме удостояваше с
посещенията си и му доставяше удоволствие да помага на учителите
ми в преподаването. Почнах криво-ляво да разговарям с него и
първите думи, които научих, използувах, за да изразя желанието си
императорът да благоволи да ме освободи; и всеки ден повтарях на
колене молбата си. Отговорът му, както схващах, беше, че трябвало
да мине известно време, че не можело и дума да става за подобно
нещо, без да се вземе мнението на съвета, и че аз трябвало най-
напред "Лумос Келмин песо десмар лон Емпозо"- тоест да се
закълна, че ще живея в мир с него и кралството му. Все пак щели да
се отнасят към мен най-любезно; и той ме посъветва да спечеля с
търпение и благоразумно поведение неговото благоразположение и
уважението на поданиците му. Помоли ме да не се обиждам, ако даде
заповед на съответните чиновници да ме претърсят. тъй като
вероятно съм носел разни оръжия, които сигурно щели да бъдат
опасни, ако съответствуват на огромните ми размери. Отговорих, че
искането на негово величество ще бъде задоволено и бях готов да се
разсъблека и да обърна джобовете си пред него. Това обясних
отчасти с думи и отчасти с жестове. Той отвърна, че според законите
на царството трябвало да бъда обискиран от двама негови чиновници;
той знаел, че това не може да бъде извършено без мое съгласие и
съдействие, но имал толкова добро мнение за моето великодушие и
чувство за справедливост, че щял да довери хората си в моите ръце.
Всичко, каквото вземели от мен, щяло да ми бъде върнато, когато
напусна страната, или щяло да ми бъде заплатено по моя собствена
оценка. Взех двамата чиновници в ръцете си, сложих ги най-напред в
джобовете на палтото си, а после във всички други джобове освен в
двете малки джобчета на панталона и в един таен джоб, в който нямах
намерение да ги оставя да претърсват, тъй като там държах някои
дребни необходими неща, от значение само за мен. В едно от малките
джобчета носех сребърен часовник, а в другото кесия с няколко
златни монети. Тези господа, които си носеха перо, мастило и хартия,
направиха точен опис на всичко каквото видяха; и когато свършиха,
помолиха ме да ги сваля на земята, за да могат да го предадат на
императора. По-късно преведох описа на английски; ето го дума по
дума както следва:
      "Imprimis*, в десния джоб на Големия човек-планина (така
превеждам думите куинбус флестрин) намерихме след н ай-
старателно претърсване само едно огромно парче грубо платно,
колкото килим за тронната зала на Ваше Величество. В левия джоб
видяхме грамаден сребърен сандък с капак от същия метал, който
ние, натоварените с извършването на обиска, не можахме да вдигнем.
Помолихме да бъде отворен сандъкът; един от нас влезе в него и се
озова до колене в някакъв прах, част от който попадна върху лицата ни
и ни накара да кихнем няколко пъти. В десния джоб на жилетката му
намерихме огромен вързоп от тънки листове от някакво бяло
вещество, наредени един върху друг, дълги три човешки ръста и
завързани с дебело въже и изпъстрени с черни знаци; ние смирено
      * От латинското in primis = първо. - Б. пр.
      смятаме, че това са някакви писания; всяка буква е по-голяма от
дланта на човешка ръка. В левия джоб намерихме някаква машина, от
едната страна на която излизат двадесет дълги кола, които
наподобяват оградата пред двореца на Ваше Величество.
Предполагаме, че с нея Човекът-планина си вчесва косата; не го
безпокояхме постоянно с въпроси, защото се оказа много трудно да го
накараме да ни разбере. В големия джоб на средното покривало (така
превеждам думата ранфуло, с която те наричаха панталоните ми)
видяхме кух железен стълп, висок колкото човешки ръце и прикрепен
на дебел дънер, по-голям от стълпа; от едната страна на стълпа
стърчаха огромни късове желязо, изрязани в странни форми; не
можахме да разберем какво представляват. В левия джоб - още една
машина от същия вид. В по-малкия джоб на дясната страна имаше
няколко кръгли плочи - едни от бял, други от червен метал - с
различна големина;
      някои от белите кръгове, които изглежда да са от сребро, бяха
толкова големи и тежки, че моят колега и аз едва можахме да ги
повдигнем. В левия джоб имаше два черни стълпа с неправилна
форма; както стояхме в дъното на джоба, едва можахме да стигнем
върха им. Един от тях беше напълно покрит и изглеждаше да е
направен от едно парче, но на горния край на другия се показваше
нещо кръгло и бяло, два пъти по-голямо от главите ни. И в двата бе
вложена по една огромна стоманена плоча; съгласно с Вашите
поръчения ние го помолихме да ни ги покаже, защото се опасявахме,
че могат да се окажат опасни уреди. Той ги извади от кутиите им и ни
обясни, че в неговата страна било обичайно хората да си бръснат
брадите с единия уред и да режат храната си с другия. Имаше и два
джоба, в които не можахме да влезем - той ги наричаше джобчета, -
тъй като представляваха два дълги разреза в горната част на
средното покривало и бяха сплескани от натиска на корема му. От
дясното джобче висеше голяма сребърна верига, закачена за някаква
чудесна машина, която се намираше на дъното. Ние му наредихме да
извади това, което се намираше на края на веригата; то се оказа
кълбо, половината от сребро, половината от някакъв прозрачен метал;
на прозрачната страна видяхме някакви странни знаци, начертани в
кръг, и помислихме, че можем да ги пипнем, но пръстите ни опряха на
прозрачния метал. Той сложи до ушите ни тази машина, която тракаше
като воденица. И ние предполагаме, че това е или някакво непознато
Животно, или богът, който той почита; но по сме склонни да приемем
второто мнение, тъй като той ни увери (ако сме го разбрали правилно,
защото той се изразява съвсем несъвършено), че рядко вършел
нещо, без да се съветва с него. Наричаше го свой оракул и каза, че
този оракул му посочвал времето за всяко действие в живота му. От
лявото джобче извади мрежа, голяма почти като рибарска мрежа, но
нагласена така, че да може да се отваря и затваря като кесия, която
той използувал за тази цел; в нея намерихме няколко тежки парчета
жълт метал, които, ако са наистина златни, трябва да имат огромна
стойност.
      След като, в изпълнение на заповедта на Ваше Величество,
старателно претърсихме всичките му джобове, забелязахме на кръста
му колан, направен от кожата на някакво грамадно животно; на лявата
страна на колана висеше меч, дълъг пет човешки ръста, а от дясната -
чанта или торба, разделена на две отделения, във всяко от които биха
могли да се поберат трима от поданиците на Ваше Величество. В едно
от тези отделения намерихме известен брой кълба или топки от много
тежък метал, големи колкото главите ни; само много як човек би могъл
да ги повдигне. Другото отделение съдържаше куп от някакви черни
зрънца, но малки по размер и леки, така че можахме да сложим по
петдесетина в шепите си.
      Горното е точен списък на онова, което намерихме върху тялото
на Човека-планина, който се отнасяше с голяма учтивост към нас и с
надлежното уважение към заповедта на Ваше Величество. Подписано
и подпечатано на четвъртия ден от осемдесет и деветия месец на
светлото царуване на Ваше Величество.
      Клефрен Фрелок, Марси Фрелок"
      Когато този списък бе прочетен на императора, той ми нареди да
предам изброените предмети. Най-напред поиска ятагана ми, който аз
свалих заедно с ножницата. Междувременно заповяда три хиляди
бойци от най-отбраните му войски да ме обградят, като се държат на
известно разстояние, с лъкове в ръце, готови да ме обсипят със
стрели;
      но аз не ги забелязах, защото бях насочил погледа си към негово
величество. Тогава той пожела да извадя ятагана си, който, макар и
малко ръждясал от морската вода, беше в по-голямата си част
изключително лъскав. Извадих го и мигновено цялата войска нададе
вик на ужас и изненада, защото слънцето грееше ярко и войниците
бяха заслепени от блясъка на ятагана, който размахвах в ръка наляво-
надясно. Негово величество, който е много сърцат мъж, се уплаши по-
малко, отколкото очаквах; той ми заповяда да вкарам ятагана обратно
в ножницата и да го подхвърля, колкото мога по-леко, на земята, на
около шест фута от края на веригата ми. Следното нещо, което поиска,
бе единият кух железен стълп - искаше да каже джобния пистолет. Аз
го извадих от джоба си и по негово желание обясних, доколкото
можех, за какво служи; напълних го само с барут, който, понеже
чантата ми беше добре затворена, не се бе измокрил във водата
(всички благоразумни моряци полагат особена грижа, за да избягнат
подобни неприятни случки), предупредих императора да не се плаши и
след това гръмнах във въздуха. Учудването бе много по-голямо,
отколкото при вида на ятагана ми. Стотици паднаха на земята като
поразени от гръм;
      и дори императорът, макар че не отстъпи, не можа да дойде на
себе си известно време. Предадох и двата си пистолета по същия
начин, както предадох ятагана, а след това също и чантата с барута и
куршумите; помолих да се пази барутът от огън, защото може да се
запали от най-малката искра и да вдигне във въздуха целия
императорски дворец. Предадох и часовника си, който императорът
бе много любопитен да види; той заповяда на двама от най-високите
си телохранители да го отнесат на прът, опрян на рамената им, както в
Англия каруцарите пренасят бурета с бира. Негово величество бе
смаян от непрестанния шум на часовника и от движението на
минутната стрелка, което той лесно забелязваше, защото тяхното
зрение е много по-остро от нашето. Той запита своите учени какво
мислят за този предмет, но техните мнения бяха най-разнообразни и
далеч от истината, както читателят може лесно да си представи, така
че не е нужно да ги повтарям, макар всъщност да не ги разбрах
съвсем добре. После трябваше да пожертвувам сребърните и медни
пари, кесията с деветте едри жълтици и няколко по-дребни, ножа и
бръснача си, гребена и сребърната кутия с емфие, носната кърпа и
дневника си. Ятаганът, пищовите и чантата бяха пренесени с коли в
складовете на негово величество, но останалата част от вещите ми
бяха върнати.
      - Както вече споменах, имах скрит вътрешен джоб, в който
държах очилата си (използувам ги понякога, понеже зрението ми е
слабо), джобен далекоглед и някои други лични вещи, а тъй като те не
представляваха интерес за императора, не се смятах морално
задължен да ги покажа;
      при това се боях, че хората му могат да ги загубят или повредят,
ако не ги задържа.
ГЛАВА III
      Авторът забавлява императора и благородниците от двата пола
по твърде необикновен начин. Описват се забавленията в лилипутския
кралски двор. Авторът получава свободата си, която му се дава при
известни условия
      Моята кротост и добро поведение дотам спечелиха обичта на
императора и двора му, пък и изобщо на войската и народа, че у мен
се породи надежда за скорошно освобождение. Използувах всички
възможни средства, за да поддържам това благоприятно настроение.
Местните хора постепенно престанаха да се страхуват от мен.
Понякога лягах на земята и позволявах на петима-шестима от тях да
танцуват на дланта ми. И най-после момчетата и момичетата се
осмеляваха да играят на криеница в косите ми. Сега вече бях
напреднал в техния език - разбирах ги и можех да говоря. Един ден
императорът реши да ме развлече с няколко народни зрелища; в това
отношение те надминаваха всички народи, които познавам, както по
умение, така и по великолепие. Най-много ме забавляваха
въжеиграчите, които танцуваха върху тънък бял конец, опънат на
около два фута и дванадесет инча от земята. Ще помоля търпеливия
читател да ми разреши да разкажа по-подробно за тях.
      В тези развлечения участвуват като артисти само онези, които се
стремят към големи служби и особеното благоволение на двора.
Обучават ги в това изкуство още от младини и те не са непременно от
благородни семейства, нито пък винаги имат солидно общо
образование. Когато се освободи някоя висша длъжност поради
смърт или изпадане в немилост (което често се случва), петимата-
шестима домогващи се до тази служба подават молба до императора
да им се разреши да забавляват негово величество и двора с танци на
въже; и който подскочи най-високо, получава длъжността. Твърде
често и на самите първи министри се заповядва да покажат умението
си и да убедят императора, че не са загубили способностите си. На
Флимнап, министъра на съкровището, също се разрешава да подскочи
на опънатото въже поне един инч по-високо от който и да е сановник в
цялата империя. Виждал съм го да се премята презглава няколко пъти
едно след друго върху дъсчица, закрепена на въжето, което е не по-
дебело от обикновен нашенски канап. Моят приятел Релдресъл,
главен секретар на личния кабинет на императора, е по мое мнение,
ако не съм пристрастен, втори след министъра на съкровището;
останалите висши държавни чиновници са почти на едно равнище.
      При тези развлечения често има смъртни случаи; в архивите са
записани голям брой подобни нещастия. Аз сам видях как двама-трима
от състезателите си счупиха ръка или крак. Но опасността е още по-
голяма, когато самите министри получат заповед да покажат своята
ловкост, тъй като, стараейки се да надминат себе си и съперниците си,
те се напрягат дотам, че едва ли има някой измежду тях, който да не е
падал поне веднъж; а неколцина са падали и по два-три пъти.
Уверяваха ме, че година-две преди да пристигна в Лилипутия, Флимнап
щял да си счупи врата, ако не бил паднал върху една от кралските
любовници, която случайно се била излегнала под въжето и омекотила
удара, като възглавница. Има също така и едно друго развлечение за
особени случаи; това представление се играе само пред императора,
императрицата и първия министър. Императорът слага на масата три
тънки копринени нишки, шест инча дълги. Едната е синя, другата
червена и третата зелена*. Тези конци са предназначени за награди на
онези, които императорът е склонен да отличи в знак на особено
благоволение. Церемонията се извършва в тронната зала на негово
величество, където участниците трябва да преминат през изпитание по
ловкост, съвсем различно от първото; в никоя страна, нито в Стария,
нито в Новия свят, не съм виждал нещо подобно. Императорът държи
с две ръце пръчка в
      * Трите най-високи английски ордена се носят на ленти от тези
три цвята. - Б. пр.
      хоризонтално положение, а състезателите се приближават един
по един по няколко пъти ту от едната, ту от другата страна и или я
прескачат, или пропълзяват под нея - според това дали пръчката е
вдигната високо или свалена ниско. Понякога императорът държи
единия край, а първият министър другия; понякога министърът я
държи сам. Който играе ролята си най-пъргаво и издържи най-дълго
на скачане и пълзене, се награждава със синята копринена нишка;
следващият получава червената и третият - зелената; тези нишки се
носят опасани два пъти около кръста; и рядко ще видите
високопоставена личност която да не е декорирана с някоя от тях.
      Тъй като ежедневно разкарваха пред мен армейските коне, както
и конете от кралските конюшни, те престанаха да се плашат и идваха
до самите ми крака, без да се стряскат, Ездачите ги караха да
прескачат ръката ми, която слагах на земята; а един от
императорските ловци прескочи със своя едър жребец крака ми, обут
в обувка, което беше наистина огромен скок. Един ден и аз имах
щастието да забавлявам императора по твърде необикновен начин.
Помолих го да нареди да ми донесат няколко пръчки, два фута дълги и
дебели колкото обикновен бастун; негово величество заповяда на
главния надзорник на горите да даде надлежните разпореждания и на
следната сутрин шестима дървари пристигнаха с шест коли, всяка
теглена от осем коня. Взех девет пръчки и ги забих здраво в земята
така че да се образува четириъгълна фигура с площ два и половина
квадратни фута. Взех четири други пръчки и ги завързах хоризонтално
от ъгъл до ъгъл на около два фута от земята; после прикрепих носната
си кърпа на деветте пръчки, които бяха забити отвесно, и я изтеглих от
всички страни, докато се опъна като кожа на барабан, а четирите
хоризонтални, които стърчаха пет инча по високо от кърпата, служеха
като ограда от всички страни. Когато свърших работата си, помолих
императора да изпрати взвод от най-добрите си конници, двадесет и
четири на брой, да отидат да се обучават на тази площадка. Негово
величество одобри предложението и аз вдигнах войниците горе един
по един, както бяха въоръжени и възседнали конете, заедно със
съответните офицери, които щяха да ги обучават. Щом се строиха, те
се разделиха на два отряда и представиха една показна схватка -
стреляха с тъпи стрели, измъкнаха мечовете си, бягаха и се
преследваха, нападаха и отстъпваха; с една дума, показаха най-
добрата военна дисциплина, каквато съм виждал. Хоризонталните
пръчки предпазваха конниците и конете да не паднат от сцената.
Императорът бе така възхитен от представлението, че заповяда то да
бъде повторено няколко пъти през следните дни; и веднъж пожела да
го вдигна, за да даде знак на войниците да започнат; с големи усилия
той успя да придума императрицата да ми позволи да я вдигна със
стола й на два ярда от сцената, откъдето можеше да гледа цялото
представление. За мое щастие не се случи никаква злополука по
време на тези забавления;
      само веднъж буйният кон на един от капитаните, както риеше с
копитото си, проби дупка в кърпата ми; кракът му се хлъзна в нея, той
събори ездача си и сам падна. Веднага помогнах и на двамата: покрих
дупката с едната си ръка, а с другата свалих конниците по същия
начин, по който ги бях вдигнал горе. Конят, който падна, си бе навехнал
левия преден крак, но ездачът остана невредим. Закърпих носната си
кърпа, доколкото можах, обаче вече не разчитах на здравината й за
подобни рисковани зрелища.
      Два-три дни преди да получа свободата си, по време, когато
забавлявах двора с подобни представления, пристигна вестоносец да
съобщи на негово величество, че неколцина от неговите поданици,
минавайки близо до мястото, където бях заловен, видели голяма
черна маса със странна форма, която лежала на земята; средната й
част достигала на височина човешки ръст, а краищата й се простирали
наоколо в кръг, заемайки площ, по-голяма от спалнята на негово
величество. Не било живо същество, както отначало се страхували,
тъй като странният предмет лежал неподвижно на тревата и някои от
тях го обиколили два-три пъти; неколцина се покачили на раменете на
другарите си и стъпили на върха, който бил равен и плосък; тропайки с
крака по него, открили, че отвътре е кухо. По тяхно скромно мнение
този предмет вероятно принадлежал на Човека-планина и ако било
угодно на негово величество, те биха се заели да го пренесат само с
пет коня. Веднага разбрах за какво се отнася; и много се зарадвах да
чуя тази новина. Изглежда, че когато след корабокрушението съм
стигнал до брега, бил съм толкова замаян, че преди да дойда до
мястото, където легнах да спя, шапката ми, която бях притегнал с връв
под брадичката, докато гребях, и се беше държала през всичкото
време, докато плувах, паднала, когато съм излязъл на суша; вероятно
по някаква случайност връвта се е скъсала, без да забележа, и аз си
мислех, че съм загубил шапката си в морето. Помолих настоятелно
негово императорско величество да даде заповед да ми я донесат
колкото е възможно по-скоро, като му обясних какво представлява
намереният предмет и за какво служи. На следния ден коларите я
докараха, но не в твърде добро състояние:
      бяха пробили две дупки в периферията, на инч и половина от
ръба, и бяха закачили две куки в дупките; тези куки били вързани за
хамута с дълго въже и така шапката ми била влачена над половин
английска миля*; но тъй като полето в тази страна е извънредно гладко
и равно, беше се повредила по-малко, отколкото очаквах.
      Два дни след тази случка на императора, който бе заповядал
частите от войската, квартируващи във и около столицата, да бъдат в
бойна готовност, му хрумна да се позабавлява по твърде странен
начин. Той ме помоли да застана като древния колос с колкото е
възможно по-разкрачени крака. После заповяда на своя генерал (той
беше стар, опитен военачалник и голям мой покровител) да построи
войските в сгъстен строй и да ги прекара в параден марш между
краката ми; пехотата маршируваше в редици по двадесет и четири
души, а конницата минаваше в редици по шестнадесет под звуците на
барабани, с развети знамена и насочени напред копия. Тази войска се
състоеше от три хиляди пехотинци и хиляда конника. Негово
величество бе дал заповед по време на парада всеки войник да
спазва, под страх на смъртно наказание, най-строго приличие спрямо
моята личност; това обаче не попречи на някой от по-младите
офицери да вдигнат очи нагоре, когато минаваха под мен. И да си
призная истината, панталоните ми по това време се намираха в такова
лошо състояние, че даваха повод за смях и възхищение.
      Бях изпратил толкова много изложения и молби за
освобождаване, че негово величество най-после постави въпроса на
обсъждане в личния си кабинет и след това в държавния съвет,
където против искането ми се обявил единствено Скайреш Болголам,
който без никакво предизвикателство от моя страна бе благоволил да
стане мой
      * От латинското in primis = първо. б. пр.
      смъртен враг. Но въпреки неговите възражения предложението
бе прието от целия съвет и утвърдено от императора. Този министър
беше "галбет", т. е. главен адмирал; ползуваше се с доверието на
господаря си и имаше опитност в държавните дела, но беше винаги в
мрачно и кисело настроение. Както и да е, най-после го убедили да
отстъпи, ала той успял да издействува да го натоварят със
съставянето на договора, по силата на който щях да бъда освободен и
в който трябваше да се закълна, като сам определи всички условия в
него. Този договор ми бе донесен лично от Скайреш Болголам,
придружен от двама подсекретари и няколко високопоставени
личности. След като ми прочетоха условията, поискаха да се закълна,
че ще ги изпълнявам - най-напред по обичая на собствената си страна
и след това по начина, предписан от техните закони, като държа
десния си крак в лявата си ръка и поставя средния пръст на дясната си
ръка на темето, а палеца върху крайчеца на ухото. Но тъй като
читателят може би ще полюбопитствува да научи нещо за стила и
начина на изразяване, присъщи на този народ, както и да узнае
условията, при които ми бе възвърната свободата, аз, доколкото
можах, преведох дословно целия документ и го представям тук на
читателите си.
      "Голбасто Момарен Евламе Гурдило Шефин Мули Ули Гуе,
всемогъщият император на Лилипутия, радостта и ужасът на
вселената, чиито владения се простират на пет хиляди блъстръги
(обиколка около дванадесет мили) чак до края на земното кълбо; цар
на царете; по-висок от всички синове човешки; владетел, чиито нозе
стигат до центъра на земята и чиято глава опира в слънцето; и кимне
ли с глава, коленете на всички земни царе се разтреперват; ласкав
като пролет, приятен като лято, благодатен като есен, страшен като
зима. Негово върховно величество предлага на Човека-планина,
пристигнал напоследък в нашите небесни владения, следния договор,
който, той с клетва ще се задължи да изпълнява:
      Първо. Човекът-планина не ще напуща нашите владения без
наше разрешение, подпечатано с нашия голям печат.
      Второ. Той не ще се осмелява да идва в нашата столица без
наша изрична заповед; и в такъв случай жителите ще бъдат
предупреждавани два часа по-рано, за да се приберат по домовете си.
      Трето. Гореспоменатият Човек-планина ще се разхожда само по
главните ни пътища и не ще се опитва да ходи или ляга по ливади или
житни ниви.
      Четвърто. Когато се разхожда по споменатите пътища, той ще
бъде крайно внимателен да не стъпи върху тялото на някой от
любимите ни поданици, конете или колите им; нито ще взема в ръце
когото и да било от гореказаните наши поданици без тяхно лично
съгласие.
      Пето. Когато се наложи да се изпрати бързо съобщение,
Човекът-планина ще бъде длъжен да носи в джоба си вестоносеца и
коня му, като прави по едно шестдневно пътуване всеки месец и
връща невредим поменатия вестоносец (ако това се изисква) при
нашата императорска особа.
      Шесто. Той ще бъде наш съюзник срещу враговете ни от остров
Блефуску и ще направи всичко, каквото може, за да унищожи флотата
им, която сега се готви да нахлуе в страната ни.
      Седмо. Казаният Човек-планина ще помага през свободното си
време на нашите работници и ще им съдействува, като ги улеснява да
вдигат някои големи камъни, за да се облицоват оградата на главния
парк и други наши кралски сгради.
      Осмо. Гореспоменатият Човек-планина ще представи в срок от
два месеца точно измерване обиколката на границите на нашите
владения, като обиколи брега и го пресметне в свои крачки.
      Последно. След като положи тържествена клетва,
гореспоменатият Човек-планина ще получава дневна дажба от храна и
напитки, достатъчни за изхранването на 1728 наши поданици, ще има
свободен достъп до нашата кралска особа и ще получи и други
отличия в знак на нашето благоволение. Съставено в нашия дворец
Белфаборак на дванадесетия ден от деветдесет и първия месец на
нашето царуване."
      Заклех се и подписах този договор с голяма радост и
задоволство, макар и да намирах, че някои от условията бяха под
достойнството ми; но това се дължеше изцяло на злата воля на
великия адмирал Скайреш Болголам. Веднага след това катанците на
веригите ми бяха отключени и аз бях напълно свободен. Сам
императорът ми оказа честта да присъствува лично на цялата
церемония. Аз му изразих благодарността си, като се проснах по очи
пред
      него, но той ми заповяда да стана и след много ласкави фрази,
които, за да не бъда упрекнат в суетност, няма да повторя, добави, че
се надявал да бъда полезен слуга и да заслужа всички милости, с
които вече ме е дарил или с които би ме удостоил в бъдеще.
      Любезният читател вероятно е забелязал, че в последното
условие за моето освобождаване императорът обещава да ме
снабдява с храна и напитки, достатъчни за изхранването на 1728
лилипути. След известно време запитах един приятел от кралския двор
как са определили това число и той ми каза, че математиците на
негово величество, след като измерили ръста ми с помощта на
квадрант и намерили, че той надвишава техния в отношение
дванадесет към едно, заключили от подобието на телата ни, че моето
тяло трябва да има обем 1728 пъти по-голям от техните тела и
следователно ще се нуждае от толкова храна, колкото е необходима
за такова число лилипути. Оттук читателят може да добие представа за
изобретателността на този народ, както и за разумното и точно
стопанисване на имуществото от този толкова велик владетел.
ГЛАВА IV
      Описва се Мендедо, столицата на Лилипутия, заедно с двореца
на императора. Разговор между автора и главния секретар на личния
кабинет на императора върху делата на империята. Авторът предлага
да помогне на императора във войните му
      Първата ми молба, след като получих свободата си, бе да ми се
разреши да разгледам столицата Мендедо. Императорът лесно се
съгласи да я удовлетвори, но при условие, че няма да нараня никого
от жителите, нито да повредя къщите им. Населението бе
предупредено с прокламация, че възнамерявам да посетя града.
Стената, която го заобикаля, е два фута и половина висока и най-малко
единадесет инча широка, така че карета с коне може да се движи
безопасно по цялото й протежение; тя е защитена със здрави кули,
разположени на десет фута една от друга. Прекрачих над голямата
западна врата, стъпвайки съвсем леко, и полуизвърнат настрани,
минах по двете главни улици по жилетка, за да не повредя покривите и
стрехите на къщите с полите на жакета си. Вървях най-предпазливо, за
да не смачкам някои закъснели по улиците, макар че бе издадена
много строга заповед всички да стоят в къщи, защото иначе се излагат
на опасност на своя собствена отговорност. Таванските прозорци и
покривите на къщите бяха отрупани с хора - стори ми се, че за пръв
път в пътуванията си виждам толкова гъсто населен град. Той
представлява правилен квадрат и всяка страна на крепостната стена е
петстотин фута дълга. Двете главни улици, които се пресичат на кръст
и го разделят на четири квартала, са пет фута широки. Другите улици и
улички, в които не можех да вляза, а само разгледах, както минавах
покрай тях, са широки от дванадесет до осемнадесет инча. Градът
побира петстотин хиляди души. Къщите имат от три до пет етажа.
Градът е добре снабден с магазини и пазари.
      Императорският дворец е точно в средата на града, където се
пресичат двете главни улици. Обграден е с два фута висока стена,
която е на двадесет фута от сградите. Негово величество ми бе
разрешил да прекрача тази стена и понеже между нея и двореца има
голямо пространство, лесно можех да го разгледам от всички страни.
Външният двор е квадрат със страни, дълги четиридесет фута, и в
него има още два други двора; в най-вътрешния се намират кралските
покои, които много желаех да видя; но това се оказа извънредно
трудно, защото големите порти между дворовете бяха високи едва
осемнадесет инча и седем инча широки. А сградите във външния двор
бяха най-малко пет фута високи и беше невъзможно да ги прекрача,
без да им нанеса огромни повреди, макар стените им да бяха здраво
изградени от дялан камък и четири инча дебели. Императорът много
искаше да видя великолепието на двореца му; но аз успях да го
разгледам едва след три дни, през което време сякох с ножа си най-
високите дървета в кралския парк, който се намира на около сто ярда
от града. От тези дървета направих две табуретки, всяка около три
фута висока и достатъчно здрави да издържат тежестта ми. След като
повторно предупредиха хората да останат по домовете си, отново
минах през града и отидох до двореца, носейки в ръце двете си
столчета. Когато дойдох до края на външния двор, аз се качих на едно
столче, като взех другото в ръка; прехвърлих го над покривите и леко
го сложих в пространството между първия и втория двор, което беше
осем фута широко. После много лесно се прехвърлих от едното
столче на другото и вдигнах първото с помощта на една пръчка, извита
на края като кука. По този начин стигнах до най-вътрешния двор,
легнах на едната си страна и приближавайки лице до прозорците на
средните етажи - те бяха оставени нарочно отворени, - можах да
зърна най-разкошните стаи, които човек може да си представи. Там
видях също императрицата и младите князе, всеки в отделен
апартамент, заобиколен от главните си придворни. Нейно
императорско величество благоволи да ми се усмихне много мило и
подаде през прозореца ръката си да я целуна.
      Но аз не трябва да избързвам и да давам на читателя повече
описания от този род, защото съм ги изложил в едно голямо
съчинение, почти готово за печат; то съдържа общо описание на
цялата империя от основаването й през царуването на дълга редица
владетели и в него поотделно се разказва за техните войни, политика,
закони, наука и религия; за растенията и животните на страната, за
особените й нрави и обичаи, както и за други любопитни и полезни
неща. Главното ми намерение сега е да разкажа събитията, които се
случиха в страната по време на близо деветмесечното ми
пребиваване там, както и случките, засягащи лично мен.
      Една сутрин, около две седмици след като бях освободен,
Релдресъл, главният секретар на личния кабинет (така го титулуваха),
дойде в дома ми, съпровождан само от един слуга. Заповяда каретата
му да го чака на известно разстояние и помоли да го приема на
едночасова аудиенция; съгласих се с готовност заради високия му
сан, личните му качества, както и заради многобройните услуги, които
ми бе правил, когато отправях молби до кралския двор. Предложих му
да легна, така че да може по-удобно да ми говори на ухото; но той
предпочиташе да го държа в ръка през време на разговора. Най-
напред ме поздрави с освобождаването ми; каза, че можел да се
смята заслужил в това отношение, обаче добави, че ако сегашното
състояние на нещата в кралския двор не било такова, аз вероятно
нямало да получа свободата си тъй скоро. "Защото - рече той, -
колкото и цветущо да изглежда нашето положение на чужденците, ние
имаме да се справим с две много големи злини: дълбоко вътрешно
разединение и опасност от нахлуването на един страшно мощен
неприятел. Колкото до първата опасност, трябва да кажа, че вече
повече от седемдесет луни в империята съществуват две борещи се
партии, известни като Трамексан и Сламексан - имена, дадени им
поради високите или ниски токове на обувките, по които се отличават
едни от други. Твърди се наистина, че високите токове били по-
съобразни с нашето някогашно телосложение; но както и да е, негово
величество е решил да назначава в правителството и на всички
длъжности, които той раздава, само хора с ниски токове; не може да
не сте забелязали това и особено факта, че императорските токове на
негово величество са по-ниски най-малко с един дрър от токовете на
когото и да било в двора (дрър е мярка, равна на една
четиринадесета част от инча). Между привържениците на двете
партии се е разгоряла такава вражда, щото те ни ядат, ни пият заедно,
нито говорят помежду си. По нашите пресмятания трамексанците,
тоест онези, които носят високи токове, ни надминават по брой, но
силата е изцяло в наши ръце. Имаме опасения, че у негово
императорско височество престолонаследника има известни
тежнения към високите токове;
      поне можем ясно да забележим, че един от токовете му е по-
висок от другия, поради което малко накуцва. И така, посред тези
тревоги за вътрешното положение заплашва ни нападение от остров
Блефуску, другата велика империя на света, която е почти толкова
обширна и мощна, колкото империята на негово величество. Защото
нашите философи не вярват на онова, което чухме от вас - че на
земята имало и други кралства и държави, обитавани от човешки
същества с вашия ръст; те по-скоро предполагат, че сте паднали от
Луната или от някоя звезда, тъй като е сигурно, че стотина души с
вашата големина биха унищожили за кратко време всички плодове и
добитък във владенията на негово величество. Освен това в нашата
история, която датира от шест хиляди луни, никъде не се споменава за
други земи освен за двете големи империи Лилипутия и Блефуску. От
тридесет и шест луни насам тези две мощни държави, както бях
почнал да ви разказвам, воюват упорито помежду си. Войната е
започнала по следния повод, Знае се, че първоначално обичаят е бил,
когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото
на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения
древен обичай и случайно си порязал пръста. Тогава баща му,
императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго
наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх.
Народът силно негодувал срещу тези закони - от историята научаваме
че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император
загубил живота си, а друг - престола си. Кралете на Блефуску
постоянно подклаждали тези размирици; а след потушаването им
изгнаниците всякога намирали убежище в тяхната империя. Според
пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са
предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край.
Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на
тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на
партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба.
По време на тези смутове императорите на Блефуску често
протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме
създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на
нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и
четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се
обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално
следното:" Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край
"; а кой е удобният край, по моето скромно мнение всеки сам трябва
да реши по съвест или поне това да бъде определено от носителя на
върховната власт. Сега обаче изгнаниците-тъповръхци са добили тъй
силно влияние в двора на императора на Блефуску и получават такава
помощ и насърчение от своята партия тук, че от тридесет и шест луни
насам между двете империи продължава да се води - с успех ту за
едната, ту за другата страна - кръвопролитна война. През това време
ние сме изгубили четиридесет големи бойни кораба и много по-голям
брой по-малки плавателни съдове, както и тридесет хиляди от най-
добрите си моряци и войници; а загубите, понесени от неприятеля, са
по-големи и от нашите. Както и да е, сега те са съоръжили
многобройна флота и се готвят да направят десант на нашите брегове.
Затова негово императорско величество, който има голямо доверие
във вашата храброст и сила, ми заповяда да изложа положението на
нещата пред вас."
      Помолих секретаря да изрази пред императора моите
верноподанически чувства и дълбоко уважение и да му съобщи, че на
мен като чужденец не подобава да се намесвам в борбата между
партиите, но че съм готов о риск на живота си да защищавам неговата
личност и държавата му срещу всички нападатели.
ГЛАВА V .
      С една необикновена военна хитрост авторът предотвратява
вражеско нахлуване в страната. Дава му се висока почетна титла.
Императорът на Блефуску изпраща посланици да молят за мир. В
покоите на императрицата случайно избухва пожар. Благодарение на
намесата на автора останалата част от двореца бива спасена
      Империята Блефуску представлява остров, разположен на
север-североизток от Лилипутия, от която го разделя само проток,
широк осемстотин ярда. Не бях го още виждал, а след като ме
уведомиха, че се очаквало неприятелско нахлуване, избягвах да се
показвам от тази страна на острова, да не би да бъда забелязан от
някои вражески кораби, тъй като в Блефуску още не бяха получили
никакви сведения за мен; всякакви връзки между двете империи бяха
строго забранени през време на войната под страх на смъртно
наказание и императорът бе наложил ембарго върху всички кораби от
какъвто и да било вид. Съобщих на негово величество измисления от
мене план да завладея цялата неприятелска флота, която, както ни
уверяваха нашите разузнавачи, стояла на котва в пристанището,
готова да потегли при първия благоприятен вятър. Осведомих се от
най-опитните моряци за дълбочината на протока, която те често били
измервали; казаха ми, че по време на прилив в средата бил дълбок
седемдесет глъмглъфс, което, превърнато в европейска мярка, прави
около шест фута; а останалата част била най-много петдесет
глъмглъфс. Отидох на североизточния бряг, точно срещу Блефуску,
където легнах зад едно хълмче, извадих малкия си джобен далекоглед
и разгледах стоящата на котва неприятелска флота, която се
състоеше от петдесетина бойни кораба и голям брой транспортни
съдове. После се върнах в къщи и издадох заповед (имах нарочно
разрешение да издавам заповеди) да ми се доставят голямо
количество най-дебели въжета и железни пръчки. Въжетата бяха
дебели като канап, а пръчките имаха дължината и дебелината на игли
за плетене. От вървите изплетох тройни въжета, за да бъдат по-
здрави, и със същата цел усуках по три пръчки в едно, като на края ги
извих във форма на кука. След като закачих петдесет куки на същия
брой въжета, аз се върнах на североизточния бряг, свалих си жакета,
обущата и чорапите и половин час преди прилива навлязох в морето,
облечен само с кожената си дреха. Газех колкото бе възможно по-
бързо и в средата на протока преплавах тридесетина ярда, докато
усетих дъно под краката си, Стигнах до флотата за по-малко от
половин час. Неприятелските моряци така се изплашиха, когато ме
видяха, че наскачаха от корабите и заплаваха към брега; а там трябва
да имаше не по-малко от тридесет хиляди души. Тогава взех въжетата
си и като закачих по една кука в дупката на носа-на всеки кораб,
завързах свободните краища на всички въжета в един общ възел.
Докато вършех това, неприятелят изстреля няколко хиляди стрели,
много от които се забиха в ръцете и лицето ми; те не само
предизвикаха силен смъдеж, но ми и пречеха да работя. Най-много се
боях за очите си, които сигурно щях да загубя, ако изведнъж не се бях
сетил да използувам едно защитно средство. Между другите най-
необходими дребни предмети имах и чифт очила в един скрит джоб,
който, както вече споменах, не бе проверен от кралските чиновници,
натоварени да ме претърсят. Сега ги извадих и ги закрепих колкото се
може по-здраво на носа си. Така защитен, продължих смело работата
си въпреки неприятелските стрели; много от тях се удариха в стъклата
на очилата ми, но без да ме засегнат, и само малко ги разместиха . Бях
вече закачил всички куки и като хванах възела в ръка, започнах да
тегля; но нито един кораб не мръдна, защото всички бяха здраво
закотвени; оставаше да извърша най-опасната част от начинанието си.
Пуснах въжетата и оставяйки куките закачени за корабите, смело
почнах да режа котвените въжета, макар през това време над двеста
стрели да се забиха в лицето и ръцете ми. После хванах вързаните на
възел краища на въжетата, на които бяха прикрепени куките, и много
лесно повлякох след себе си петдесет от най-големите бойни кораби
на неприятеля.
      Блефуските, които нямаха никаква представа за намеренията ми,
останаха отначало поразени от учудване като видели, че режа
котвените въжета, помислили, че целта ми е само да пусна корабите
да се носят по вълните или да се блъскат един в друг; но щом
забелязаха, че цялата флота се движи в една редица и аз тегля края
на въжето, те нададоха такива писъци на скръб и отчаяние, каквито е
почти невъзможно човек да си представи или опише. Когато се
отдалечих достатъчно от опасността, спрях за малко, за да извадя
стрелите, които стърчаха от ръцете и лицето ми, и разтрих кожата си
със същия оня мехлем, с който ме намазаха при пристигането ми на
острова, както вече споменах. После свалих очилата, почаках около
половин час, докато приливът започна да спада, прегазих през средата
на протока и теглейки товара си, пристигнах благополучно в кралското
пристанище Лилипутия.
      Императорът и целият му двор стояли на брега, очаквайки
развръзката на това приключение. Видели как корабите се
приближават, наредени в широк полумесец, но не могли да ме
забележат, защото бях до гърди във водата. Когато стигнах до
средата на протока, те изпаднали в още по-голяма тревога, тъй като
бях до гуша във водата. Императорът заключил, че съм се удавил и че
неприятелската флота се приближава с враждебни намерения; но
скоро се успокоил, тъй като протокът ставаше по-плитък с всяка стъпка
и скоро дойдох на разстояние, от което можеха да ме чуят; тогава,
вдигайки нагоре края на въжето, с което теглех флотата, извиках със
силен глас: "Да живее най-мощният император на Лилипутия!" Когато
стъпих на брега, този велик владетел ме посрещна с всевъзможни
похвали и начаса ме произведе "нардаг"- най-високата почетна титла
при тях.
      Негово величество желаеше да се опитам да докарам и
останалата част от неприятелските кораби в неговите пристанища.
Така безмерна е амбицията на кралете, че той сякаш не би се
задоволил с нищо по-малко от това, да превърне цялата империя
Блефуску в своя провинция, да я управлява чрез назначен от него
вицекрал, да избие всички бегълци и да принуди целия народ да чупи
яйцата откъм острия им край; така той щеше да стане единствен
владетел в целия свят. Но аз се постарах да го отклоня от това негово
намерение, като изтъкнах редица доводи, извлечени от областта на
политиката и справедливостта, и направо заявих, че никога няма да
стана оръдие за заробването на един свободен и храбър народ; а
когато въпросът се обсъждал в съвета, най-мъдрите измежду
министрите били на моето мнение.
      Това мое открито и смело становище бе дотолкова в разрез с
кроежите и политиката на негово императорско величество, че той не
можа никога да ми прости. Споменал го по много хитър начин в
съвета, където, както ми казаха неколцина от най-мъдрите показали,
поне с мълчанието си, че са на моето мнение; но други, които бяха
мои скрити врагове, не се въздържали да направят някои забележки, с
които косвено ме порицали. И оттогава между негово величество и
една хунта от настървени срещу мен министри започнаха интриги,
които излязоха наяве след по-малко от два месеца и вероятно щяха да
завършат с пълната ми гибел. Когато се премерят на везните, малко
тежат пред кралете и най-големите заслуги, щом на другото блюдо се
постави отказ да се задоволи честолюбието им.
      Около три седмици след този подвиг от Блефуску тържествено
пристигна официална делегация, която смирено молеше за мир;
мирът бе скоро сключен при условия, твърде изгодни за нашия
император, но няма да занимавам читателя с тях. Пратениците бяха
шестима, придружаваше ги свита от петстотин души; явяването им
пред императора представляваше великолепно зрелище, подобаващо
на величието на техния владетел и на значението на мисията им.
Когато мирният договор бе подписан - при преговорите аз им
помогнах доста, тъй като имах или поне изглеждаше, че имам влияние
в двореца, - техни превъзходителства, на които бяха тайно съобщили,
че съм приятел на страната им, ми направиха официално посещение.
Най-напред ме обсипаха с похвали за моята храброст и великодушие,
поканиха ме от името на своя господар, императора, да посетя
тяхното кралство и най-после поискаха да им покажа по някакъв начин
силата си, за която били чували невероятни неща. Охотно задоволих
любопитството им, но няма да занимавам читателя с тези
подробности.
      След като известно време забавлявах техни превъзходителства
- те останаха безкрайно доволни и изненадани от тези развлечения, -
помолих ги да ми направят честта да поднесат моите смирени чувства
на уважение на своя господар императора, чиито добродетели
напълно заслужено изпълват целия свят с възхищение и чиято кралска
особа аз съм решил да посетя, преди да се завърна в родината си. И
така, следния път, когато имах честта да видя нашия император, аз го
помолих за разрешение да се представя на блефуския монарх, което
той благоволи да ми даде, както ясно схванах, много неохотно; не
можах да отгатна причината за тази студенина, докато едно известно
лице не ми пошепна, че Флимнап и Болголам представили моите
връзки с посланиците като проява на нелоялност към императора,
макар подобна мисъл да не ми бе и минавала през ум. Тогава за първи
път у мен започна да се поражда някаква все още доста неясна
представа за кралските дворове и министрите им.
      Трябва да отбележа, че посланиците разговаряха с мен чрез
преводач, тъй като езиците на двете империи се различават един от
друг толкова, колкото кои да е два езика в Европа, и всяка от тези две
нации се гордее с древността, красотата и изразната сила на своя
език и проявява открито своето презрение към езика на съседа си.
Възползувайки се от предимството, което бе спечелил със
завладяването на тяхната флота, императорът задължи посланиците
да говорят и да представят акредитивните си писма на лилипутски
език. Трябва обаче да се признае, че поради големите търговски
връзки между двете кралства, поради обстоятелството, че
политическите бежанци от двете страни постоянно намират убежище в
другата страна, както и поради съществуващия и в двете империи
обичай да се изпращат синовете на благородниците и на по-богатите
дворяни в другата страна, за да се шлифоват, като видят свят и
опознаят чужденците и техните нрави, повечето от видните личности,
както и търговците и моряците от крайбрежните области, могат да
разговарят на двата езика;
      открих това, когато няколко седмици по-късно отидох да поднеса
почитанията си на императора на Блефуску; това пътуване, което
предприех в момент на големи беди, причинени от злобата на моите
врагове, завърши много благополучно, както ще разкажа, когато му
дойде редът.
      Читателят си спомня, че за да си възвърна свободата, трябваше
да подпиша договор, а някои от точките никак не ми се нравеха,
защото бяха прекалено унизителни за мен, и единствено безизходното
положение, в което се намирах, ме бе принудило да ги приема. Но тъй
като сега бях "нардаг", тоест имах най-високата титла в империята,
смятах, че тези задължения са под достойнството ми; а и императорът
(справедливостта изисква да изтъкна това) никога не ми спомена за
тях. Както и да е, не мина много време и ми се удаде случай да
направя на негово величество една - поне така ми се струваше тогава
- изключително голяма услуга. Посред нощ бях стреснат от виковете
на стотици хора пред вратата ми, които ме събудиха тъй внезапно, че
доста се изплаших. Чух да се повтаря непрекъснато думата "бурглум";
няколко души от императорския двор си пробиха път сред тълпата и
настоятелно ме помолиха веднага да отида в двореца, тъй като о
покоите на кралицата избухнал пожар, причинен от небрежността на
една придворна дама, която заспала, както четяла някакъв роман.
Скочих в миг и понеже беше дадена заповед да се разчисти пътят
пред мен, а при това и нощта беше лунна, успях да стигна до двореца,
без да смачкам никого. Видях, че вече бяха опрели стълби о стените
на покоите, имаше и достатъчно ведра, обаче носеха водата от доста
далеч. Ведрата бяха колкото голям напръстник и бедните хорица ми ги
подаваха с най-голяма бързина, но пламъците бяха тъй буйни, че
водата не помагаше. Лесно можех да задуша огъня с дрехата си, но за
нещастие в бързината я бях оставил в къщи и бях само по кожената си
жилетка. Положението изглеждаше напълно безнадеждно и плачевно;
и този великолепен дворец щеше неминуемо да изгори до основи, ако
благодарение на необичайно за мен самообладание не се бях
внезапно сетил за един необикновен способ. Предната вечер бях
изпил голямо количество от едно превъзходно вино, наречено
"глимигрим" (блефуските го наричат "флунек", но нашето се счита за
по-добър сорт), което е много диуретично. По най-щастлива
случайност не бях се освободил и от най-малката му част. Понеже се
бях много приближил до пламъците и понеже работех усилено да ги
загася, така се бях разгорещил, че виното започна да действува като
урина, която излях в такова количество и насочих така сполучливо към
съответните места, щото за три минути пожарът бе напълно потушен, и
всички околни величествени сгради, изграждани в продължение на
векове, бяха спасени от унищожение.
      Беше се вече развиделило и аз се върнах в къщи, без да чакам
да се видя с императора, тъй като, макар и да му бях направил
изключително голяма услуга, не знаех дали негово величество няма да
се почувствува обиден от начина, по който я бях извършил; защото
един от основните закони в кралството гласи, че всяко лице, все едно
с какъв сан е, което пусне вода в границите на двореца, се наказва
със смърт. Поуспокоих се, когато получих известие от негово
величество, че ще нареди на върховния съдия да уреди моето
опрощение в надлежната форма; такова опрощение обаче не можах
да получа. А по частен път ми бе съобщено, че императрицата, крайно
погнусена от постъпката ми, се преместила в най-далечния край на
двореца и била твърдо решена никога да не използува онези сгради,
когато бъдат възстановени, и в присъствието на най-доверените си
придворни дами не могла да се въздържи и се заклела да ми отмъсти.
ГЛАВА VI
      За жителите на Лилипутия; тяхното образование, закони и обичаи.
Как възпитават децата си. Как авторът живее в тази страна. Неговата
защита на една благородна дама
      Макар че възнамерявам да опиша тази империя в отделно
съчинение, все пак съм готов да задоволя любопитството на читателя,
като му дам някои общи представи за нея. Средният ръст на
тамошните хора е малко под шест инча и всички животни, както и
растенията и дърветата съответствуват на размера на хората:
например най-високите коне и говеда са между четири и пет инча
високи, овцете - горе-долу инч и половина; гъските им са колкото
врабчета; и така слизат все по-надолу, докато се дойде до най-
дребните, които за моето зрение бяха почти невидими. Природата
обаче е приспособила очите на лилипутите към всички предмети, които
ги заобикалят: те виждат много точно, но не виждат надалече. Разбрах
колко е остро зрението им за близки предмети, когато с удоволствие
наблюдавах как един готвач изкорми чучулига, не по-голяма от
обикновена нашенска муха, и как едно момиче вдяна невидим
копринен конец в невидима игла. Най-високите им дървета са около
седем фута - имам пред вид онези в големия кралски парк, чиито
върхове едва достигах със стисната в юмрук ръка. Останалите
растения са в съответното съотношение; но всичко това оставям на
въображението на читателя.
      Засега ще кажа само малко за тяхната наука, всички клонове на
която процъфтяват от векове в тази страна;
      но начинът им на писане е много особен: не отляво надясно като
у европейците, нито отдясно наляво като у арабите, нито отгоре
надолу като у китайците, нито отдолу нагоре като у каскаджите, а косо
от единия ъгъл на листа до другия, както пишат някои дами в Англия.
      Погребват мъртвите си с главата надолу, защото вярват, че след
единадесет хиляди луни те ще възкръснат; а през това време земята
(която смятат за плоска) ще се преобърне, така че при възкресението
си мъртвите ще се озоват прави, стъпили на нозете си. Образованите
хора признават, че това вярване е нелепо, но обичаят продължава да
се спазва, за да се угоди на простолюдието.
      В тази империя съществуват някои твърде особени закони и
обичаи; и ако те не бяха тъй напълно противоположни на законите в
моята собствена мила родина, бих се изкушил да кажа нещо в тяхна
защита. За жалост те не се прилагат докрай - Първият, който ще
спомена, се отнася до доносниците. Там всички престъпления срещу
държавата се наказват крайно строго, но ако обвиняемият докаже
своята невинност пред съда, онзи, който го е наклеветил, се наказва с
позорна смърт; а от неговото имущество или земи невинно
обвиненият се обезщетява в четворен размер за загубата на време,
за опасността, на която е бил изложен, за претърпените в затвора
несгоди и за всички разноски, които е понесъл, за да осигури защитата
си. Ако ли пък имотът на клеветника се окаже недостатъчен, разликата
се доплаща щедро от кралското съкровище. Императорът също
публично изразява благоволението си към оклеветения и неговата
невинност се разгласява из целия град.
      Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и
затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците;
твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази
имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу
хитростта и лукавството. И тъй като е необходимо постоянно да се
извършват продажби и покупки, както и сделки на кредит, ако измамата
е позволена или на нея се гледа снизходително, а и ако няма закон,
който да предвижда наказание за нея, почтеният търговец винаги ще
бъде разоряван, а мошеникът ще печели. Спомням си, че веднъж се
застъпвах пред краля за един престъпник: този човек бе ощетил
господаря си с голяма парична сума - получил бе пари за негова
сметка и бе забягнал с тях. Между другото споменах пред негово
величество като смекчаващо вината обстоятелство, че в случая имаме
само злоупотреба с доверие, но императорът намери, че е чудовищно
от моя страна да се позовавам в защитата си на н ай-утежняващото
обстоятелство; и наистина единственият отговор, който можех да дам,
беше обичайната фраза - че разните нации имат различни нрави;
защото, признавам, бях много засрамен.
      Макар да наричаме наградите и наказанията двата стълпа на
всяко управление, все пак в никоя друга страна освен в Лилипутия не
съм виждал да се прилага на практика тази максима. Там всеки, който
представи убедителни доказателства, че е съблюдавал строго
законите на страната в течение на седемдесет и три луни, има право
да изисква известни привилегии според сана и общественото си
положение, както и съответна сума, която се изплаща от специално
създаден за тази цел фонд; той също така придобива титлата
"снилпол" или "лигал", която се прибавя , към името му, но не се
предава по наследство. А когато им казах, че нашите закони се
прилагат само чрез наказания, без каквито и да било награди, тези
хора сметнаха това за огромен недостатък на нашия правен ред. По
тази причина в техните съдилища статуите изобразяват правосъдието
с шест очи - две отпред, две отзад и по едно отстрани, за да
подчертаят, че то оглежда човешките дела отвсякъде; в дясната си
ръка статуята държи отворена торба със злато, а в лявата меч,
сложен в ножница, за да покаже, че е по-склонна да възнаграждава,
отколкото да наказва.
      Когато избират хора за разни служби, отдават по-голямо
значение на добрите нравствени качества, отколкото на
способностите, и тъй като управлението е необходимо на човешкия
род, те смятат, че всеки човек със среден ум е подходящ за една или
друга служба; и че провидението не е възнамерявало да превръща
ръководенето на обществените дела в някаква загадка, която да бъде
разбирана единствено от малцина изключително гениални хора,
каквито на столетие не се раждат и трима. Според тях истинността,
справедливостта, умереността и други подобни качества са във
възможностите на всеки и прилагането на-тези добродетели в живота,
придружени от опитност и добронамереност, може да направи всекиго
годен да служи на страната си освен в случаите, където е
необходимоспециално образование. Считат, че липсата на нравствени
добродетели не може да бъде заместена от изключителни умствени
дарби, че държавни служби не бива да се поверяват в ръцете на лица
с такива опасни качества; и че грешките, извършени от невежество от
добродетелни хора, поне никога не биха били така съдбоносни за
общественото благо, както действията на хора, чиито склонности ги
тласкат към поквара и които притежават голямо умение да вършат
безчестни дела, да ги умножават и прикриват. Също така онзи, който
не вярва в божественото провидение, се смята неспособен да заема
обществена длъжност;
      Тъй като кралете се явяват като божи наместници на земята, за
лилипутите няма по-нелогично нещо от това, един владетел да
назначава на служба хора, които отричат висшата власт, от чието име
той управлява.
      Искам да изтъкна, че когато описвам тези закони, както и онези,
за които ще стане дума по-долу, имам пред вид първоначалните
институции, а не най-възмутителната поквара, в която са изпаднали
тези хора поради несъвършения човешки характер. Защото читателят
трябва да има пред вид, че позорната практика да се получават високи
служби, като се танцува на въже, или да се добиват почетни отличия и
други знаци на благоволение, като се прескача пръчка или се минава
под нея, е била най-напред въведена от дядото на сегашния
император и е достигнала до днешните си размери чрез постепенното
развихряне на партийните борби.
      В Лилипутия неблагодарността е престъпление, което се наказва
със смърт, както четем, че било и в някои други страни. Защото те
разсъждават така: който отвръща със зло на своя благодетел, той е и
враг на цялото човечество, на което не е дори длъжник; затова такъв
човек не бива да живее.
      Техните понятия за задълженията на родителите и децата са
крайно различни от нашите. Защото, след като свързването на мъжко
и женско почива на великите природни закони, които целят да
продължат и размножат вида, лилипутите приемат необходимостта
мъжете и жените да се съединяват, подобно на всички животни,
водени от сластолюбие; а тяхната нежност към потомството отдават
на същия природен закон. По тази причина те не смятат, че детето има
някакво задължение към баща си, загдето го е създал, или към майка
си, загдето го е родила;
      като се имат пред вид несгодите и мъките на човешкия живот,
това само по себе си не е никакво благодеяние, нито пък родителите
са възнамерявали да му направят такова благодеяние, тъй като по
време на любовта им са ги занимавали други неща. Изхождайки от
тези и други подобни разсъждения, те са на мнение, че родителите са
последните хора, на които може да се повери възпитанието на
собствените им деца, затова във всеки град имат училища-пансиони,
където всички родители, освен селяните и работниците, са задължени
да пращат момчетата и момичетата си, за да бъдат отглеждани и
възпитавани, щом децата станат на двадесет луни - възраст, на която
се счита, че вече проявяват известна възприемчивост. Има разни
такива пансиони за деца от различни обществени среди, едни за
момчета, други за момичета. Имат опитни учители, които подготвят
децата за онова обществено положение, което подхожда на ранга на
родителите им, както и на личните им способности и склонности. Най-
напред ще кажа нещо за мъжките пансиони, после за девическите.
      В училищата за момчета от благородни или видни семейства има
сериозни и образовани преподаватели и по няколко техни помощници.
Облеклото и храната на учениците са обикновени и прости. Възпитават
ги в принципите на чест, справедливост, храброст, скромност,
милосърдие, религия и любов към родината; винаги са заети с работа
освен през времето, когато се хранят или спят - което е много кратко,
- както и през двата часа за развлечение, когато правят телесни
упражнения. Възрастни мъже ги обличат до четиригодишна възраст, а
след това са длъжни сами да се обличат, колкото и да е високо
общественото положение на родителите им; прислужничките, чиято
възраст отговаря на нашата петдесетгодишна, вършат само най-
грубата работа. На учениците не се позволява да разговарят със
слугините; ходят да играят заедно на по-големи или по-малки групи,
винаги придружавани от учител или някой негов заместник, и така
избягват онези лоши въздействия на глупостта и порока, на които са
изложени нашите деца. На родителите им се разрешава да ги виждат
само два пъти в годината; посещенията не бива да траят повече от
един час; позволява им се да целунат детето веднъж, когато го видят,
и веднъж, когато се сбогуват; но учителят, който всякога присъствува
при тези срещи, не им позволява да шепнат или да употребяват
гальовни изрази, нито да носят на децата играчки, сладкиши и други
подобни неща.
      Ако някое семейство не плати дължимата за възпитанието и
издръжката на детето такса, тя се събира от императорските бирници.
      В пансионите за деца на по-низшите благородници, на едри и
дребни търговци и занаятчии възпитават съответно но същия начин;
само че онези, които ще станат занаятчии, се пращат да чиракуват,
когато навършат седем години, а децата на видни семейства
продължават учението си, докато станат на петнадесет години, което
отговаря на двадесет и една година у нас; но през последните три
години те постепенно получават по-голяма свобода в пансиона.
      В девическите пансиони възпитанието на младите благородни
момичета е доста подобно на възпитанието на момчетата, само че тях
ги обличат порядъчни прислужнички, но винаги в присъствието на
учителка или нейна заместничка, докато почнат да се обличат сами,
тоест на петгодишна възраст. И ако се открие, че тези бавачки са се
осмелили да забавляват момичетата със страшни приказки или нелепи
истории или с обикновените щуротии, които вършат нашите слугини,
превеждат ги три пъти през града под ударите на камшик, после ги
затварят в тъмница за една година и ги заточават до края на живота
им в най-пустите части на страната. Затова там младите дами се
срамуват не по-малко от младежите да се проявяват като страхливи
или глупави; те презират други украси освен благоприличието и
чистоплътността. Не долових никаква разлика между възпитанието на
момичетата и момчетата, освен че, общо взето, физическите
упражнения на девойките не изискват толкова големи усилия и че ги
учат да водят домакинство. Дават им известно образование - макар и
по-ограничено, отколкото на момчетата, - тъй като една съпруга няма
да остане вечно млада, а трябва винаги да бъде разумна и приятна
другарка на мъжа си. Когато момичето стане на дванадесет години -
там ги женят на тази възраст, - родителите или настойниците го
вземат в къщи, като горещо изразяват благодарността си а учителите,
нещо, което рядко минава, без младата госпожица и другарките и да
се облеят в сълзи.
      В училищата за момчета от по-долните слоеве децата се учат на
най-разнообразни дейности, подходящи за пола им, според
предназначението им: онези, които ще чиракуват, напущат училището
на седем години, а останалите остават до единадесетгодишна
възраст.
      По-бедните семейства, които имат деца в тези училища, са
задължени не само да плащат годишна такса - най-ниската възможна,
- но също така и да предават на управителя на пансиона малък дял от
месечните си приходи, за да се спести известна сума за детето им;
затова разходите на родителите са ограничени от закона. Защото
лилипутите смятат, че най-несправедливото нещо на света е хората,
отдавайки се на сладострастие, да създават деца и да оставят на
обществото бремето за издръжката им. Колкото до по-
високопоставените, те дават гаранция за издръжката на децата си,
като за всяко дете отделят сума, съответствуваща на общественото
им положение; и тези капитали се управляват най-грижливо и с най-
строга справедливост.
      Селяните, и ратаите държат децата си в къщи, тъй като работата
им е само да орат и обработват земята; и затова тяхното образование
не е от голямо значение за обществото. Старите и болните селяни
обаче се настаняват в приюти и болници, понеже просията е непозната
в тази империя.
      А сега може би ще бъде забавно за читателя да научи нещо за
моето домакинство и за начина ми на живот в тази страна, където
прекарах девет месеца и тринадесет дни. Понеже съм много сръчен,
а също така подтикнат от нуждата, аз си изработих маса и доста
удобен стол от най-големите дървета в кралския парк. Двеста шивачки
ми шиеха ризи, чаршафи за леглото и покривки за масата, всички от
най-здравото и грубо платно, което имаха; трябваше обаче да го
съшиват на няколко ката, тъй като и най-дебелото платно бе доста по-
тънко от най-фината ленена тъкан. Тяхното ленено платно е
обикновено три инча широко и един топ съдържа три фута платно. За
да ми вземат шивачките мярка, трябваше да легна на земята:
      една от тях, застанала до врата ми, и друга - до средата на
бедрото ми, държаха двата края на опъната здрава връв. докато трета
мереше връвта с линия, дълга един инч. После ми измериха само
десния палец и нищо друго;
      и тъй като обиколката на палеца, умножена по две, дава
обиколката на китката, с математически изчисления получиха
обиколката на врата, на кръста и тъй нататък; и с помощта на старата
ми риза, която аз прострях на земята за модел, ушиха ризите по мярка.
Триста шивачи бяха също така натоварени да ми ушият дрехи; но да
ми вземат мярка, приложиха друг способ. Аз коленичих и те опряха
стълба от земята до врата ми; по нея се изкачи един шивач и спусна
отвес от яката ми до пода и дължината на връвта точно отговаряше на
дължината на дрехата ми; но обиколката на кръста и дължината на
ръкавите аз сам си измерих. Когато дрехите ми бяха готови (шиеха ги
в моята къща, защото и най-голямата от техните къщи не можеше да
побере всичките шивачи), те приличаха на онези ковьорчета от
разноцветни парчета, каквито бродират дамите в Англия, само че тук
всички парчета бяха от един цвят.
      Приготовляваха ми храна триста готвачи, които живееха със
семействата си в малки, удобни за целта бараки, и всеки ден всеки ми
готвеше по две ястия. Вземах по двадесет прислужници в шепата си и
ги поставях на масата;
      други сто ми прислужваха на пода - едни носеха блюда с месо,
други идваха, нарамили бурета с вино и разни други питиета.
Прислужниците на масата изтегляха всичко това според желанията ми
по много изкусен начин с въжета, както ние в Европа вадим от
кладенците ведра с вода. Едно блюдо месо ми стигаше за една
големичка хапка и едно тяхно буре с питие бе достатъчно за една
порядъчна глътка. Овнешкото им отстъпва на нашето, но говеждото
им е превъзходно. Поднасяли са ми толкова големи говежди рибици,
че ги изяждам на три хапки; но това се случваше рядко.
Прислужниците им се чудеха, като ме виждаха да ям месото заедно с
костите, както у нас ядем кълка от чучулига. Гъските и пуйките
обикновено изяждах на една хапка и трябва да призная, че те далеч
надминават нашите. От по-дребните им птици можех да изям по
двадесет-тридесет на един залък, като ги набождах наведнъж на ножа
си.
      Един ден, уведомен за моя начин на живот, негово императорско
величество пожела да има щастието (както той благоволи да се
изрази) да обядва в дома ми заедно с неЙно величество
императрицата, князете и княгините. И така, те дойдоха и аз ги
поставих на тронове на масата си, точно срещу мен, а около тях
застана стражата им. - Флимнап, министърът на съкровището, също
присъствуваше, с белия си жезъл в ръка. Забелязах, че често ме
поглежда кисело, но аз се преструвах, че не обръщам внимание на
това и ядях повече от обикновено, за чест и слава на милата ми
родина, както и за да предизвикам възхищението на двора. Имам
известни лични основания да смятам, че това посещение на негово
величество даде на Флимнап възможност да ме злепостави пред своя
господар. Този министър още от началото беше мой таен враг, макар
външно да се държеше с мен по-любезно, отколкото бе присъщо на
мрачния му характер. Той изтъкнал пред императора плачевното
състояние на държавното съкровище; казал, че бил принуден да прави
заеми с голям отбив, че съкровищните бонове се котирали най-малко
девет процента под номиналната стойност; че аз съм струвал досега
на негово величество около милион и половина спръги (това е най-
голямата им златна монета, колкото пайета); и че по всички тези
съображения било препоръчително императорът да се възползува от
първия удобен случай да се освободи от мен.
      Във връзка с това съм длъжен да се застъпя за доброто име на
една много почтена дама, която пострада невинно заради мен.
Министъра на държавното съкровище нещо го прихвана да ревнува
жена си, тъй като някои лоши езици злонамерено му съобщили, че
нейна милост се била лудо влюбила в мен; и в двореца известно
време се носеше клюката, че тя веднъж идвала сама в жилището ми.
Тържествено заявявам, че това е най-долна лъжа, лишена от всякакво
основание - истина е само, че тази дама благоволяваше да се държи
с мен като със свободен човек и да проявява невинни приятелски
чувства. Признавам, че често е идвала в дома ми, но винаги открито,
придружавана от още три дами, обикновено сестра й, малката й
дъщеря и някоя нейна приятелка; но така ме посещаваха и много други
дами от двора. И аз призовавам слугите, които бяха наоколо ми, да
кажат дали някога са виждали карета пред дома ми, без да знаят кой е
вътре. При такива случаи, когато някой слуга ми съобщеше, че ми
идват гости, аз излизах веднага на вратата; и след като поднасях
почитанията си, внимателно вземах в ръце каретата с двата коня
(когато бяха шест коня, кочияшите отпрягаха четири) и ги поставях на
масата си, по цялата окръжност на която бях прикрепил подвижен ръб,
пет инча висок, за да се избягнат злополуки. И често пъти съм имал
едновременно четири карети с конете им на масата и многобройна
компания, а аз седях на стола си, навел лице към гостите; и докато бях
зает с една карета, кочияшите бавно обикаляха с другите карети край
ръба на масата. Много следобеди съм прекарвал твърде приятно в
подобни разговори; но нека министърът на съкровището или двамата
му доносници ще кажа имената им, пък те да се оправят както могат)
Клъстрил и Дрънло докажат, че при мен е идвал някой друг освен
секретаря Релдресъл, който бе изпратен по изрична заповед на
негово императорско величество, както вече разказах. Не бих се
спирал толкова дълго на тази подробност, ако не бе засегнато
доброто име на една видна дама; да не говорим за моето, макар че
имах честта да бъда "нардаг", а министърът на съкровището нямаше
тази чест - цял свят знае, че той беше само "клъмглъм", титла с една
степен по-ниска, както маркиз е по-долу от херцог. Признавам, че по
длъжност той беше пред мен. Тези лъжливи слухове, за които по-
късно узнах по една случайност - не е редно да я споменавам, -
накараха министъра да се муси известно време на жена си и още
повече на мен;
      и макар по-късно той да разбра, че е бил заблуден и да се
помири с нея, аз загубих напълно доверието му и открих, че влиянието
ми пред императора бързо намалява, тъй като той много се
поддаваше на внушенията на своя любимец.
ГЛАВА VII
      Авторът, осведомен за намерението да го обвинят в държавна
измяна, избягва в Блефуску. Как го приемат там
      Преди да започна да разказвам как напуснах това кралство, може
би ще бъде уместно да осведомя читателя за интригата, която се
кроеше срещу ми от два месеца. Дотогава, през целия си живот, съм
бил чужд на дворните поради скромното си обществено положение.
Наистина бях чувал и чел достатъчно за нравите на кралете и
Министрите, но никога не бях очаквал да открия такава ужасна
дворцова поквара в една тъй далечна страна, управлявана, както си
мислех, според максими, съвсем различни от онези, прилагани в
Европа.
      Тъкмо когато се готвех да направя посещение на императора на
Блефуску, един виден сановник от двореца, комуто бях сторил големи
услуги по времето, когато той си бе навлякъл гнева на негово
императорско величество, дойде тайно в дома ми една вечер в
затворена носилка и без да съобщи името си на слугата, поиска да го
приема. Той отпрати носачите си и аз сложих в джоба си носилката с
негово превъзходителство в нея. Наредих на един верен слуга да
казва, че съм неразположен и съм си легнал, залостих вратата на
къщата, поставих носилката на масата, както обикновено правех, и
седнах до нея. След като си разменихме обичайните поздравления,
забелязвайки, че лицето на негово превъзходителство е много
загрижено, аз го попитах за причината. Той ме помоли да го изслушам
търпеливо, защото се отнасяло за честта и живота ми. Думите му
имаха следното съдържание - мога да ги предам точно, тъй като си ги
записах веднага щом той си отиде.
      "Трябва да знаете - каза той, - че напоследък-държавният съвет
бе свикан на няколко съвсем тайни заседания, на които се разисквало
за вас; но едва преди два дни негово величество взе окончателното
решение.
      Много добре ви е известно, че галбет Скайреш Болголам (тоест
великият адмирал) е ваш неприятел почти още от самото ви
пристигане. Не зная първоначалните причини на омразата му, обаче тя
особено се разпали, откакто победихте Блефуску и така затъмнихте
славата му на адмирал. Този сановник заедно с Флимнап, министъра
на съкровището, чиято неприязън към вас заради жена му е
общоизвестна, генерал Лимток, дворцовият управител Лалкон и
върховният съдия Балмъф са изготвили срещу вас обвинителен акт за
измяна и други наказуеми със смърт престъпления."
      Тъй като съзнавах собствените си заслуги и невинност, този увод
така ме възмути, че понечих да прекъсна сановника, но той ме помоли
да мълча и продължи:
      "От благодарност за услугите, които ми направихте, аз се
осведомих за разискванията и се сдобих с препис от обвинителния
акт. Разбирате, че рискувам главата си, за да ви помогна.
      Обвинителен акт срещу Куинбъс Флестрин (Човека-планина)
      Точка първа . Вземайки пред вид, че законът, издаден през
царуването на негово императорско величество Калин Дефар Плун,
разпорежда оня, който пусне вода в пределите на кралския дворец, да
бъде наказан за държавна измяна и тъй като въпреки това
споменатият Куинбъс Флестрин, в явно нарушение на гореказания
закон и под предлог, че искал да изгаси пожара, избухнал в покоите на
императрицата, скъпата съпруга на негово величество, преднамерено,
предателски и сатанински се е освободил от урината си и е изгасил
гореказания огън в гореказаните покои, които са разположени и се
намират в пределите на гореказания кралски дворец, въпреки закона,
предвиден за подобни случаи, и т. н., въпреки задължението си и т. н.
      Точка втора
      Че гореказаният Куинбъс Флестрин, след като докара
императорската флота на Блефуску в кралското пристанище и след
като му бе заповядано от негово императорско величество да отвлече
всички останали кораби на гореказаната империя Блефуску и да сведе
тази империя до положението на провинция, която да се управлява от
вицекрал оттук, както и да унищожи и умъртви не само всички
емигранти-тъповръхци, но и всички хора в империята, които не се
откажат веднага от тъповръхата ерес, той, гореказаният Флестрин,
като вероломен изменник спрямо негово най-благосклонно и светло
императорско величество помоли да бъде освободен от това
задължение под предлог, че не желаел да насилва съвестта на
невинни хора, нито да ги лишава от свобода или живот.
      Точка трета
      Че в двора на негово величество пристигнаха известни
посланици на двора на Блефуску, за да молят за мир, и че той,
гореказаният Флестрин, като вероломен изменник е подстрекавал,
помагал, насърчавал и забавлявал гореказаните посланици, макар и да
е знаел, че са служители па владетел, който напоследък е бил открит
враг на негово императорско величество н в открита война с
гореказаното величество.
      Точка четвърта
      Че гореказаният Куинбъс Флестрин, нарушавайки
верноподаническите се задължения се готви сега да направи
пътуване до империята Блефуску и двора й, за което е получил само
устно разрешение от негово императорско величество; и че под
прикритие на гореказаното разрешение вероломно и изменнически
възнамерява да направи казаното пътуване и с това да подпомогне,
насърчи и подбуди императора на Блефуску, напоследък враг и в
открита война с гореспоменатото негово императорско величество.
      Има и няколко други точки, но тези са най-важните и от тях ви
прочетох само извлечения.
      Трябва да се признае, че при разискванията по това обвинение
негово величество многократно проявил своята снизходителност, като
често изтъквал услугите, които сте му направили, и се стараел да
омаловажи престъпленията ви. Министърът на съкровището и
адмиралът настоявали да бъдете наказан с най-мъчителна и позорна
смърт, като се подпали домът ви нощем, а генералът да ви заобиколи
с двадесет хиляди войници, въоръжени с отровни стрели, за да
стрелят по лицето и ръцете ви. Някои от вашите слуги щели да получат
тайна заповед да разлеят отровен сок по ризата и чаршафите ви,
което скоро щяло да ви накара да си раздирате кожата с нокти и да
умрете в ужасни мъки. Генералът се съгласил с това мнение: така че
за известно време имало мнозинство срещу вас. Но негово
величество решил да спаси живота ви, ако е възможно, и най-после
успял да разубеди дворцовия управител.
      Императорът заповядал на Релдресъл, главният секретар на
личния му кабинет, който винаги се е проявявал като ваш верен
приятел, да каже становището си по въпроса; той сторил това и
действително е оправдал доброто мнение, което имате за него.
Съгласил се, че престъпленията ви са тежки, но добавил, че все пак
може да се прояви милосърдие - най-голямата добродетел на
кралете, с която негово величество така заслужено се слави. Казал,
че приятелството между вас и него е така общоизвестно, щото може
би многоуважаемият съвет щял да го помисли за пристрастен; но
подчинявайки се на заповедта, която бил получил, той свободно щял
да изрази мнението си. Ако негово величество, вземайки пред вид
вашите заслуги и следвайки собствената си склонност към
милосърдие, благоволял да пощади живота ви и само да заповяда да
ви извадят двете очи, той смирено смятал, че по този начин
справедливостта щяла да бъде задоволена и цял свят щял да се
възхити от снизходителността на императора, както и от
справедливото и великодушно правораздаване на онези, които имат
честта да бъдат негови съветници. Изтъкнал, че загубата на очите ви
няма да намали физическата ви сила, която можела да бъде полезна
на императора, че слепотата увеличава храбростта, като скрива от нас
опасностите; че страхът да не изгубите очите си най-много ви пречел,
когато сте отвличали неприятелската флота; и че за вас щяло да бъде
достатъчно да гледате с очите на министрите, тъй като и най-великите
владетели правят същото.
      Това предложение било посрещнато с най-голямо неодобрение
от целия съвет. Адмирал Болголам не можал да сдържи гнева си:
разярен, той станал и казал, че се чуди как секретарят се осмелява да
предлага да се запази животът на един изменник; че от
държавнически съображения заслугите ви само правели
престъпленията ви още по-тежки; че вие, който сте могли да изгасите
пожара, като сте се облекчили от урината си в покоите на нейно
величество (той споменал това с ужас), можете по същия начин да
причините някой ден наводнение и да издавите целия двор; че същата
сила, благодарение на която докарахте неприятелската флота,
можела да ви послужи при първо недоволство от ваша страна да я
върнете обратно. Той имал сериозни основания да смята, че дълбоко
в сърцето си вие сте тъповръхник; и тъй като, преди да Се изрази чрез
открити дела, измяната се пораждала в сърцето, той ви обвинявал в
измяна и по тази точка и затова настоявал да бъдете наказан със
смърт.
      Министърът на съкровището бил на същото мнение. Той обяснил
в какво затруднено състояние е изпаднала хазната на негово
величество вследствие разходите по вашата издръжка и как скоро
положението щяло да стане неудържимо. Средството, което
предлагал секретарят на личния кабинет - да ви се извадят очите, -
далеч не било лек срещу това зло и вероятно щяло да влоши
положението; това се виждало от обичайната практика да се
ослепяват някои видове птици, които след това ядели по-бързо и
скоро се угоявали. Казал още, че негово свещено величество и
съветът, които са ваши съдии, са напълно убедени по съвест във
вината ви и че това било достатъчен повод да ви осъдят на смърт, без
да са налице формалните доказателства, изисквани от строгата буква
на закона.
      Но твърдо решен да не налага смъртно наказание, негово
императорско величество благоволил да заяви снизходително, че
понеже съветът смятал изваждането на очите ви за прекалено мека
присъда, можело да бъде наложено някое друго наказание. А вашият
приятел, секретарят, смирено помолил да бъде изслушан още веднъж
и в отговор на възраженията, направени от министъра на съкровището
относно големите разходи, които негово величество прави за вашата
издръжка, казал, че негово превъзходителство, който единствен
разполага с приходите на императора, бил в състояние да се справи
лесно с това зло, като постепенно намалява разходите за вашето
изхранване; поради липсата на достатъчна храна вие ще отслабнете и
изнемощеете, ще загубите охота за ядене и впоследствие ще
залинеете и ще умрете. Пък като се намалява наполовина тялото ви,
тогава и смрадта от вашия труп нямало да бъде толкова опасна.
Веднага след смъртта ви пет-шест хиляди от поданиците на негово
величество биха могли за два-три дена да изрежат месата ви от
костите, да Ги откарват с коли и да ги заравят в отдалечени места, за
да не се появи зараза; а скелетът ви можел да бъде запазен като
паметник, на който да се възхищават идните поколения.
      Така, благодарение на приятелската намеса на секретаря, се
постигнало съгласие в съвета. Планът да бъдете уморен от глад
трябвало да се държи в тайна, но присъдата да ви се извадят очите
била вписана в съдебния протокол;
      никой не се обявил против това решение освен Болголам,
адмиралът, който, бидейки оръдие на императрицата, постоянно бил
подтикван от нейно величество да настоява за смъртно наказание; тя
храни неугасима омраза към вас заради възмутителния и незаконен
начин, по който изгасихте пожара в нейните апартаменти.
      След три дни вашият приятел секретарят ще бъде натоварен да
дойде в дома ви и да ви прочете точките на обвинението; след това
ще ви съобщи, че поради снизходителността и благоволението на
негово величество и на съвета вие сте осъден само на ослепяване,
наказание, което негово величество не се съмнява, че ще приемете с
благодарност и смирение. Двадесет хирурзи на негово величество ще
присъствуват, за да се погрижат операцията да бъде добре
извършена чрез изстрелване на много остри стрели в очните ви
ябълки, както сте легнали на земята.
      Оставям на вашето благоразумие да решите какви мерки ще
вземете. А за да избегна всякакви подозрения. трябва веднага да се
върна също така тайно, както дойдох."
      Негово превъзходителство си отиде и аз останах в недоумение,
подтиснат от Съмнения.
      В Лилипутия съществува обичай, въведен от сегашния владетел
и неговото правителство (много различен, както ме уверяваха, от
установената до неговото възцаряване практика), според който, след
като съдът осъди някого на мъчителна смърт, било за да се задоволи
затаената у монарха злоба, било заради омразата на някой дворцов
любимец, императорът винаги произнася реч пред целия съвет,
изразявайки голямата си снизходителност и добросърдечие, качества,
известни и признати по цял свят. Тази реч незабавно се разгласява в
царството. Няма нещо, което повече да ужасява народа от тези
славословия на милосърдието на негово величество, защото хората
са забелязали, че колкото по-големи са тези възхвали и колкото
повече се набляга на тях, толкова по-безчовечно е наказанието и
толкова по-невинен е пострадалият. Но колкото до мен, трябва да
призная, че понеже не съм създаден за царедворец нито по
рождение, нито по възпитание, бях толкова неспособен да
преценявам нещата, че не можех да открия снизходителността и
мекостта на присъдата; по-скоро я схванах (може би погрешно) като
сурова, отколкото като мека. Понякога си мислех да се явя пред съда,
защото, макар и да не можех да отрека фактите, посочени в разните
точки на обвинението, все пак се надявах, че бих могъл да изтъкна
някои смекчаващи вината обстоятелства. Но тъй като през живота си
съм чел за много дела за държавна измяна, които, както съм
забелязвал, винаги завършват така, както съдиите намерят за
подходящо, не се осмелих да се доверя на подобно решение при
такива критични обстоятелства и срещу такива мощни неприятели. По
едно време бях много склонен да окажа съпротива, тъй като, докато
бях на свобода, цялата военна сила на империята не би могла да ме
надвие. С камъни можех лесно да превърна цялата столица в
развалини;
      но скоро с ужас отхвърлих този план, като си спомних за
клетвата, която бях дал на императора, благодеянията, които бях
получил от него и високата титла "нардаг", с която ме беше удостоил.
Пък и не бях успял в това кратко време да се науча на царедворска
признателност, та да убедя себе си, че сегашната строгост на
императора ме освобождава от всичките ми задължения, поети в
миналото.
      Най-после се спрях на едно решение, за което вероятно ще си
навлека порицание, и то твърде основателно; защото признавам, че
запазих очите си, следователно и свободата си, благодарение на
моята прибързаност и липса на опитност: ако тогава познавах нравите
на владетелите и министрите, които по-късно опознах в много кралски
дворове, както и техния начин да се отнасят с престъпници, дори по-
малко опасни от мен, щях с голямо усърдие и готовност да приема
едно толкова леко наказание. Но поради младежка необмисленост
избързах и тъй като негово императорско величество ми бе разрешил
да се представя на императора на Блефуску, използувах случая, преди
да изтекат трите дни, да изпратя на секретаря писмо, с което му
съобщав