Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Елин Пелин Тримата глупаци Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба. Вървели, вървели три дни и три нощи. Намерили на пътя една тиква. Събрали се над нея, па се чудят и се маят: - Бре, що ли е това, нане? - Трябва да е нещо за ручане! - Ка-ще да е за ручане... То е за игране, за търкаляне... - А, сетих се, това е камилско яйце. Хайде да го измътим. И захванали тримата глупаци да клечат на яйцето един подир друг, да клечат - да го измътят. Мястото било стръмно и не знам как, тиквата се изтърколила, та тука, та тамо, та блъс - в един храст. Из храста изскочил заек, свил уши, вдигнал опашка и побягнал. - Камилче, камилче!... Измъти се! - завикали тримата глупаци и хукнали подир заека да го гонят, да го хванат. Било поле - свършило се. Свил заекът в гората, свили простаците по него. Гората била гъста и заекът се скрил. - Ха сега де! Какво да правим? - казал най-умният. - Да се върнем, да вземем секирите, па да дойдем да сечем, да отсечем гората, да хванем камилчето. Речено-сторено. Върнали се тримата глупаци, взели секирите си, наточили ги хубаво и тръгнали да секат гората. - Както съм наточил секирата, веднъж да замахна, сто дървета ще отсека - похвалил се единият. - А пък аз, както съм наточил моята... веднъж да замахна, половин гора ще падне! - казал вторият. - Е-хе - присмял им се третият, - пък аз моята да повдигна и цялата гора ще падне... Препирали се, препирали се, докато се скарали. Насреща им иде един поп с кобила и жребче. - Защо се карате, юнаци? - Те - за това и това. Молим ти се, дядо попе, присъди чия секира е по-остра. - Добре - рекъл попът, - дайте секирите да ги турим в дисагите, па да препусна кобилата. Чиято секира най-напред просече дисагите, тя е най-остра. Събрали тримата простаци секирите, турили ги на попа в дисагите с острието нагоре, той препуснал кобилата и ги отнесъл. Като разбрали тримата простаци каква е работата, хванали на попа жребчето и рекли: - Чакай, сваляйте си, братя, дрехите - да го натоварим, да го натоварим, та жилите му да се изкинат. Тримата глупаци се съблекли, натоварили всичките си дрехи на жребчето и го ударили с една пръчка... То подскочило веднъж-дваж и избягало с дрехите. - Ха, видите ли как му се вдигат задните крака - изкинаха му се жилите!... Трьгнали тримата глупаци голи като соколи. Къде да идат, какво да правят?!... Стигнали до една планина. Зад нея захождало слънцето и позлатявало с лъчите си едно малко облаче над самия връх. - Гледайте, гледайте - парче злато над планината! - Отде ли се е зело?... - От небето трябва да е... Чувал съм от баба, че на баба й баба й казвала на баба й... - Що бре?... - Че небето е пълно със злато... - Така ли?... - Така... - Тогава да се качим на планината - рекъл най-умният, - да пробием в небето дупка, да източим златото. Речено-сторено. Вдигнали се тримата простаци, голи като соколи, та павръх планината. Ала небето било високо и непостижимо. Спали, треперяли през нощта, на другия ден станали, гледат - около планината бяла гъста мъгла, нищо се не види... - Бре, що ли е това?... - Това е прясно сирене за ручане. - Това не е прясно сирене за ручане, ами е бял памук за търкаляне. - Хайде да се тьрколим у него, да се стоплим! - Хайде! Тримата глупаци наскачали в дола и се изтрепали.