Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Гео Милев
Грозни прози - Питомци

Девическият католически пансион отива на разходка. Скромни момичета в нови
тъмносини рокли и черни престилки - наредени по две в дълга редица.
Млечнорозови лица без усмивка; забулени с тънката печал на таен копнеж.
След тях бавно вървят две католишки монахини - с бели колосани забрадки и дълги
броеници на пояса.
Пансионът минава през шумната неделна навалица от доволни мъже и напудрени
жени. Млади господа с бастончета и с хризантеми на бутониерата поглеждат с
похотливи очи млечнорозовите лица на пансионерките. Тънката печал на копнежа по
лицата им се сгъстява в бледен свян.
По отсрещния тротоар минават върволица деца в сиви шаячени дрешкии - сираци от
войната. Една старомодно облечена госпожа ги придружава - мокра от влагата на
техните измъчени очи.
Девиците от католишкия пансион поглеждат наскърбени сивите деца:
- Бедничките! Колко са бледни...
Млечнорозовите питомки от католишкия пансион отминават между неделната
навалица.
Булевардът шуми от похотливи смехове, пъстри дамски шапки, копринени чорапки и
златистото дразнене на пролетния въздух.