Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Гео Милев
Иконите спят - Край

Стъпил Добри...

Не ще умери верното зърно
на щастието белий гълъб

: без прелест мрамора сияй:
: обезплодено е любовното зърно:
: не ще долитне белий гълъб
над пурпурния стълб
де прикована моята мечта ридай:

едно
остава в моята ръка
: и ето - в тоя същи миг - сега:
пистол без бол
с последен крякък : край!

Без вопъл от любов - без тържество от мъст,
вий заровете ме там, дето падна:
под вечната сезмосвещена пръст
- безтрепетна, безропотна и хладна -
Там, дето падне моята глава
- безумна от напразни увещания -
копнежи, жалби и слова -
сградете
там манастир
: с напевно стенещи камбани
и честний кръст
над златни сводове възпален с ярък плам:
и там
с непрестанна ревност и смирение се вий молете
за моята душа
- защото може би душата е лъжа -
- защото може би и аз не знам -

Там, дето в гробната земя
- без сила -
лежи сърцето ми разкрило
разкъсана от смърт уста -
- сградете там чешма:

о кротко мляко на кърмачката земя
- безчуствена вода -
сама
на моето сърце кръвта,
на мойта кръв безумния порой
развързан
- и -
как ведро ще замръзне
в пустиний зной
на изпепелените от горка страст души
всяка
бистра и безстрастна
капка:

о кротък бисер на покой,
на примирение безчуствен алабастър.