Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Гео Милев
Огледалото

Един бял крак лежи върху плюшената табуретка и сребърни ножички внимателно
обхождат розовите нокти на крака
По белия гръб - още влажен от банята - се ронят розовите отражения на абажура.
През тънкото було на ризата се открояват класическите бедра и гърди на Венера
Милоска.
Къдравият Бубик търкаля със зъби една копринена обувка по пода и сърдито ръмжи.
Сребърните ножички внимателно обикалят розовите нокти на крака.
Зад нея стои пурпурната сянка на дявола: той скучае и от скука равномерно щрака
с острия си нокът по върховете на две златни игли, забодени в русата и коса...
Тя небрежно извива глава и погледът и - горд и самодоволен, без усмивка -
подпалва облото бяло рамо.
Бубик сърдито ръмжи и търкаля със зъби копринената обувка по пода.
Тя смъква презрамката на ризата и оголва едното рамо и гърдите си. Поглежда в
огледалото: господин Ужасът, стар учител по фехтовка, се изправя в износения си
редингот и командва:
- Скок три крачки назад!
Огледалото! Огледалото! Огледалото!
Там се зъби сбръчканото лице на майка и.
Продълговатите и очи изпискват и обезумели отскачат - две топки: зелени,
червени. Тя грабва сребърните ножички и - жадуваща смъртта си - се хвърля върху
огледалото.
Огледалото я изглежда през рамо и изпуща пронизителен смях.
Огледалото засипва с хиляди парчета трупа й.