Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Фотев
Встъпление

Как искам да живея аз и да живея непрекъснато.
Да тържествува въздуха във белите ми дробове.
И аз да съм във тялото си като във морето - целия.
И мислите ми да са хубави и весели, и радостни -
по-доверчиви от листата на дърветата. Чудесни са
дърветата - и тяхното пътуване в сезоните...
Красива е земята ни и слънцето е удивително.
Но вий минавате по есенните пътища и цялото
ми същество се скланя от дълбоко преклонение.
Вий-скромните сестри на майка ми... Мъжете ви
с ръцето на баща ми - нечовешки в своята
печална красота - по-съвършени от надеждата...
Вий, хората, които винаги се вглеждате във себе си
и негодувате от себе си - понякога
се смеете над себе си -
обичам ви.
Ний трябва да се срещаме и да работим заедно.
И заедно да вярваме - да викаме, да падаме...
Защото ний изстрадахме магията на поздрава -
великото значение на простото ръкуване.

Как искам да живея аз и да се смея непрекъснато.
Да обуздая бесния оркестър на живота си -
синкопите му стръмни да превърна в музика.
И колко ми е трудно, непосилно - невъзможно е.
Той се извива - звездна риба - във ръцете ми.
Взривява без усилие най-здравите ми навици.
Вълнува - предизвиква многобройната си публика
печално ироничен и безкрайно възхитителен.
Трагичен и спокоен, и безличен.
Безсмислен, но единствен може би.