Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Смирненски
Вечният фарисеин

(околотуберкулозен фейлетон)

Фарисеинът стои пред олтара, покланя се въпреки енергичната съпротива на
почтеното си благоутробие и убеждава господа:

- Аз, господи, съм честен, добър, праведен и благороден. Постя съгласно закона,
работя съгласно закона, печеля съгласно закона... Всичко според закона. Но не
само това. Аз отивам по-далече и от закона. Моята щедра ръка, без всяко
принуждение, отделя за бедните една десета от законните ми печалби... Праведен
ли съм, господи? Съгласен ли си с живота ми, Йехова?

Господ, разбира се, както винаги, мълчи. А мълчанието значи съгласие.

Правнукът на този фарисеин, с редингот, бомбе и типичното фарисейско
тлъстомехие, е точно копие на своя прадеда. Ето го изправен пред пълната каса.
Удря се той по гърдите, трие мокрите си очи с голяма трикольорна кърпа и шепне:

- Ах, господи, от камък трябва да бъде сърцето ми, за да не се трогне от мъките
на братята роби зад Рила, край Морава и при устието на Дунава. Не мога вече да
гледам кървите им, не мога да слушам воплите им. Господи, вярвам, че твоята
воля е: дигни меч и освободи ги!

Господ и този път е съгласен, т. е. мълчи. Той въобще мълчи... Братята роби са
освободени от веригите... Даже освободени са от веригите на битието. А окопите
още са пълни с измъчени, изпокъсани сенки на живи мъртъвци. Глад, студ, смърт.

- Братя - удря се в гърди фарисеинът, който току-що е изпратил през граница
стотина вагона кашкавал, брашно и вълна - братя, долу спекулата, долу
недостойните синове на отечеството. Да помогнем, да помислим за героите в
окопите. Аз даже предлагам да открием подписка за облекчение на участта им!

И фарисеинът пръв записва една почетна сума - честно и великодушно връща 10% от
ограбеното.

Но отечеството е пострадало: погром, тежък мир, обезщетения, финансова криза,
унижения... Нежното сърце на добрия фарисеин не може да понася всичкия този
ужас. И той натъпква в куфари "спечеленото с економии, труд и пот" и
патриотично прескача границата с насълзени очи. Оставил куфарите под чуждо
знаме, той тихичко се връща в скъпата си родина. Скъпа, разбира се! Скъпотията
в нея няма граници, животът непоносим, мизерията неизмерна. Бедняци, вдовици,
сираци, инвалиди - навсякъде страдания.

Фарисеинът и този път се трогва:

- Стига престъпно безучастие към съдбата на вдовиците, сираците и инвалидите!
Стига бездействие! Предлагам веднага да отслужим една панихида за починалите
герои и един здравеносен молебен за живите им близки...

Добротата на фарисеина е неизчерпаема:

- Ами туберкулозните? Боже мой, колко много са тези нещастници!...

Фарисеинът въздъхва, сяда и пише позив: "Патриотични и благородни
съотечественици! Туберкулозата, този нещаден народен бич... Нека не жалим мило
и драго зарад тези нещастници. Нека всеки си купи розички!"

Милостивият фарисеин е просто разплакан за съдбата на туберкулозните. Той
разпраща по вестници и улици горещите си позиви и отива на хладно в "Алказар",
където от скръб не може да мигне чак до полицейския час. Сутринта той заръчва
на слугинята:

- Хубаво да ми изгладиш белия костюм! А ти, Иване, почисти и украси автомобила.
Днес ще продаваме розички за нещастните туберкулозни. Ти, Иване, туберкулозен
беше, нали?

- Да, господарю... но първи период.

- Нищо, то наведнъж всичко не става. Ха сега, купи си една розичка...

Съпругата, дъщерите, балдъзите, сестрата, лелята - целият милостив род на
фарисеина се запретва да гони туберкулозата.

... Празнични облекла пъстреят по "Цар Освободител". Сноват кутийки с червени
кръстове по булеварди и градини, хвърчат автомобили към Чамкория, звънтят чаши
сред ресторантите.

- Розички, купете си розички за туберкулозните. Спомнете си за тези нещастници.

Фарисеинът хвърчи в автомобила и си мисли:

"Дявол да ме вземе наистина, много добър човек съм бил. Ни труд, ни време, ни
бензин жаля, за да облекча участта на туберкулозните. Макар че някои разправят:
"Стига лицемерия, стига престъпни гаври!..." Нека не разправят тези
жестокосърдечни хора, криейки своята незаинтересованост зад празни възмущения.
Нека не разправят, а се заловят да помагат поне с това, което можем."

Чак до късно разсъждава така добрият фарисеин. Тези разсъждения са полезни и за
храносмилането. Но към полунощ очите му се притварят, главата зашеметява и той
грохва под някоя маса, сломен от мъка и мисъл за нещастните туберкулозни.
Откаран в дачата, добрият, милият, благородният фарисеин тихичко захърква
уморен от непосилния труд по "здравоохранението на простия и неблагодарен
български народ".

Народна армия, г. II. бр. 32 от 15 юли 1922 г. с подпис Хр. Смирненски.
Фарисеин