Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Никола Вапцаров
"На повратки в село"

Лирична поема от Н. Марангозов

За онези, които са следили по-отблизо проявите на Марангозов в "Златорог",
лиричната му поема "На повратки в село" не буди почти никакви изненади. Не сега
Марангозов трябваше да нашуми.

Не с влизането му в Писателския съюз и получаването на една литературна
награда. Впрочем у нас това не е нещо ново. У нас има толкова литературни
групи, чиято задача е да хвалят своите и да отричат чуждите.

За своята литературна затънтеност и Марангозов има вина. Досега той гледаше на
поезията си като на "една занимавка", гледаше с една своего рода небрежност -
може и с нея, може и без нея. След успеха на "Повратки в село" дано и
амбицията, и чувството на ангажимент се засилят.

Онова, което най-много радва в поемата на Марангозов, е простотата. Простотата
в изразните средства. И затова на повечето места стихът му звучи сърдечно:

И птичката хвърка далеко,
но пак си запамята гняздото,
а има ли за человека
по-мило от родното място?

Или:

Да бе знаел от колко години
тя е чакала днешния ден,
да ти каже: "Добре дошел, сине,
дожаля ли ти. сине, за мен?

Тази простота не идва от външната форма на езика, която много прилича на
диалекта, а от това, че по чувство Марангозов е успял да проникне в душата на
героите си. Той познава мъката им по нещо несполучено - мъката по загиналото
еснафство, - познава техния морал, засегнат не "от танца хор-сей", а от нещо
по-страшно, нещо, което те и разбират, но не разбират, нещо, което лежи като че
ли извън техните възможности. Тази безизходност засяга по-голямата част от
неговите герои, и то онези, които са живели по времето, когато се е ценял
тънкият занаят на марангозите. Но не всички герои у Марангозов са без
перспективи. Има и други жители в село Радневци - те имат само един
представител в поемата, но бодростта им диша в нея:

Ей, с няколко ваши момчета
сума работа турнахме в ход.
Все полезни инициативи:
Първом, сечищен горски
картел,
после - селска сушилня за сливи,
с постройка за бански котел.

Друго едно майсторство на Марангозов е, че в много случаи с малко средства дава
да почувствувате въздуха, в който живее детският му спомен. Да опише онова,
"дето вси дреболии и вещи като живи те гледат сега"; способността му да чуе
пода, който пропуква, да види стария сандък, менците с надписите или софрата,
на която гозбата е днес много по-бедна, но въздухът около нея е същият, старият
въздух:

И ако днес не останахме гладни,
тебе, господи, благодарим.
Наспори от едното - хиляда,
от хиляда - милион наспори.

Главният недостатък на поемата е нейната разтегнатост. "В къщи" и "Интермецо",
"Край огнището" и "Софра" си приличат както по основно настроение, така и по
мисли. Погрешно е, че в центъра на цялата поема стои мъката на бащата и майката
от несполуката на техния син. Не един път този мотив се намотава и размотава
пред читателя. "Отбивка в Плачковци" и "Папагал 1939 г." на някои места са
несполучени като репортажна обработка. И едва ли една майка, проста селска
жена, би могла да каже:

Но както и даскала рече,
възпявал си всичко хубаво,
ала си останал далече от нас
и живота ни груби.

"На повратни в село" притежават и едно друго качество. Това е отношението на
автора към живота. В "Апокриф" и "Будилник" се разлива едно топло чувство,
което не се манифестира, но грее под редовете.

В "Епилога" няма нито следа от онази клиширана вяра в бъдещето, която сме
свикнали да четем и която заема твърде достойно място в най-новата ни поезия. В
Марангозовия "Епилог" тя звучи като нещо неотменно, като нещо, което е повече
от жизнена необходимост. Затова и ние вярваме и се радваме:

Когато бодро на тия балкани
ще прокънне гръмовния ек
на една непрестанна "Осанна"
на честития бъдещ човек.