Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Никола Вапцаров Майка Колко всички майки си приличат в света! И сърцата им как са еднакви! Иди потърси на Украйна в степта и след туй провери в Киренайка ... Имала майка, имала син. - Хубав бил, млад бил и волен. Раснал. Над него синеел Пирин с мури и кмъни голи. Нейде бащата погинал. Тогаз малък бил още синът й и във вековната тъмна гора дебнел пашата хайдутин. Под планините горели села. Светел високия хребет. И от селяшките гладни гърла беят изтръгвал и хлеба. Гледала майката свойто дете, гледала с мъка сурова - как очите му бягали все на бащата в пищова. Имала майка, имала син. - Хубав бил, млад бил и строен. Но възмъжал и хванал Пирин, тъмното хванал усое. Години минали и смутни били. Добри не дошли за раята. Отдръпнала свойте зелени поли от равнините гората. Понякога нощем мъжете дома се връщали гузни и плахи. Изгаряли ризите скрито в жарта и криели свойте силяси. Пак майка. И нощем, когато звезди над тъмния хребет горели, тя вземала в скутите малкия син и тихо му пеела: "Не слушай, не гледай, а нанкай сега. Дано не кръвясат очите ти, когато след време изправиш снага и сам си поемеш юздите. Отвънка е смутно. Отвънка снежи. Но топло е в моите скути. Спи ми, детенце, спокойно ми спи, нанкай... Не ставай хайдутин..." Добър и послушен излязъл синът. Не хванал с хайдутите горите. Оженил се, сетне зарязал домът и ... станал комита. Години на кръв. Години на кръв и войни. Пирин. И орлите в горите на мърша налитат. Под всяко дърво, с изцъклени, тъмни очи, убитите гледат как вечер изгряват звездите. Отишъл си бея. Отишъл си - значи, добре. Но хората после запсували нещо султана. Народ е това! - А някой нахакан келеш си мисли, че може сърцето му в шепа да хване. Смълчал се народа. Смълчал се и само сумтел. И вече не виждал на робството де ще е края. Излезли комити, в горите не бродили те, а се разкарвали с "Щаери". А там, във гората, израсли железни тръби. Комини израсли в гората. И със рапидно-стоманни зъби заръфал снагата й гатер. Пак майка. И майката имала син. Залоствала всяка вечер вратите и пяла му: "Нанкай, сега сме сами, нанкай, не ставай комита." Комита не станал. Не бил бикоглав. - послушен бил момъка, значи. Но някой разнесе в селото мълва, че паднал убит като стачник.