Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за божества Хермес и земята След като създал мъжа и жената, Зевс накарал Хермес да ги заведе на земята, където двамата трябвало да се отдадат на земеделски труд, за да оправдаят сътворяването си и за да си осигурят препитанието. Земята обаче яко се съпротивлявала: - Не се дава така лесно хляб насущен. Трябва пот на челото, охкания и въздишки. Иначе боговете не биха създали човеците. Кой ще ги обслужва по-добре? Преди да експлоатираш някого, трябва да го създадеш годен за експлоатация. Хермес и скулпторът Хермес, богът на търговията, поискал да узнае, тачат ли го достатъчно хората. Как може да разбере това? Естествено, като влезе сред хората на изкуството, нали те са най-верни изразители на обществените мнения и настроения? Явил се под образа на човек в ателието на един скулптор. Посочил статуята на Зевс: "Колко струва?" - Една драхма. - А статуята на Хера? - Две драхми. - А статуята на Аполон? - Три драхми. - А статуята на Хермес? - Ако купиш коя да е статуя, нея ще ти я дам бакшиш. - Как така бакшиш? - Когато нямам съвсем дребни за връщане, нея давам. От яд Хермес загубил цвета на маската си и скулпторът познал кой е клиентът му. - Как смееш да слагаш такава обидна за един бог цена? - Ти, боже Хермесе - отвърнал скулпторът, - можеш да определяш качеството и цените на зехтина и маслините, на саздърмата и рибата, но не и да оценяваш изкуството. Оттогава нататък Хермес намразил хората на изкуството и помага само на ония, които са същевременно и търговци. Хермес и ухапаният от мравка Един човек, съзирайки как недалече от брега потъва кораб, възроптал: - Колко са жестоки боговете, че оставят кораба да потъне!... Хермес, който бил наблизо и го чул, се засегнал на колегиална почва и му отговорил: - Защото капитанът е много порочен човек... - Че бива ли заради един капитан да загиват толкова невинни хора? - И те носят вина, че не са го преценили и са тръгнали с него... - Но те не са тръгнали заради него, те са тръгнали заради кораба. - Корабът не може да бъде сам виновен, без онзи, който го предвожда... - затворил му устата Хермес. Докато мислил какъв отговор да даде, човекът стъпил върху мравуняк и случайно бил ухапан от мравка. Разгневен, той отъпкал мравуняка и избил всички мравки. - А ти? - запитал го троснато бог Хермес. - Защо изби всички мравки, след като бе ухапан само от една? - Ха, да ме ухапят и останалите ли? Моето беше неизбежна самоотбрана. А боговете, всесилните богове, с какво са били заплашени от пасажерите, та ги оставиха всинцата да се издавят? Вие за всичко намирате притча, все прави излизате. - А отде знаеш, че мравките не са те налетели, защото хулиш боговете? - С тебе не може да се спори, все ти ще да излезеш отгоре. Ти ще ме купиш и продадеш, нали си бог Хермес? Какъв търговец си иначе? Кон, вол, куче и човек Когато създавал човека, Зевс му определил сравнително кратък живот. Човекът обаче притежавал ум и можел на своя сметка да се доусъвършенствува. Настъпила зимата. Защурали се всички земни твари къде ще намерят приют. Човекът, щом усетил приближаването на студената вълна, струпал си къща и удобно се настанил в нея. А навън, в студовете, конят не можал да устои, иде, тропа по портата на човека: "Моля ти се, подслони ме, пък аз ще ти представя и преотстъпя на вечно ползване част от моите години." При такова условие как няма да се съгласи човекът? Ето че се тътре и волът, и той бил враг на зимата. Човекът, запознат със цените на гостоприемството, се съгласил да го подслони, ако му преотстъпи определен брой от неговите волски години. При такава нужда как няма да се съгласи волът? Накрая търчи и кучето. Студът навън - кучешки, и куче, вързано със синджир, къса синджира и бяга да се спасява. И без да се пазари, дало част от годините си - по-добре да се откаже от крайните си години, отколкото още сега да умира. За една зима голяма сделка направил човекът. Само че този бизнес, нали не бил съгласуван със Зевса, не излязъл както трябва. Новопридобитите възрасти на човека не са също човешки, а конски, волски и кучешки. Човешките са умни, конските - самохвалки, волските - пренебрежителни, а кучешките - старческо-сприхави и гневни. Прометей и хората По поръчение на Зевса и по точни негови указания Прометей създал хората и зверовете. Но нали бил голям хуманист, правил хората всеки поотделно, а животните - на матрица. Така и не усетил как създал много повече животински видове, отколкото човеци. Зевс го укорил за неговата несправедливост и му заповядал известно число от животните да превърне в хора. Изпълнил заповедта Прометей, дал човешки образ на някои животни, но това било само по външност. Иначе по душа и по зъби те пак си останали кръвожадни, алчни, хищни, па и силни. Така са произлезли тираните. Зевс и човекът Зевс, след като били създадени животните, започнал да им присъжда лични качества: на едно - сила; на друго - хитрост; на трето - бързина; на четвърто - лукавство. Раздавал, раздавал, край нямали животните, но на всяко успял да дарува по нещичко. Само човекът, като "зоон политикон", не получил нищо и застанал гол и нещастен, гладен и невъоръжен пред Зевса: - Какво толкова се провиних пред тебе, Зевсе, та ме оставяш без никакво благоволение? Зевс го тупнал покровителствено по рамото: - И за теб съм помислил. Давам ти разум. Той ще ти служи за две неща. Първо - да подражаваш на животните и по този начин да използваш всичките им преимущества. И второ - да хвалиш боговете. Достойни ли са хвалбите ти, боговете няма да те изоставят. Зевс и пчелите Делегация пчели отишли при Зевса да му се изплачат от участта си, че целият им труд отива напразно, хората им грабят меда и пак остават спрямо тях неблагодарни. - Какво искате да направя? - попитал ги Гръмовержецът. - Дай ни смъртоносно жило! - Добре! - отвърнал Зевс и станал от креслото си, за да ги подсети, че трябва да си отиват. Върнали се радостни пчелите към кошерите си и тъкмо в това време забелязват как хората им прибират медена след медена пита. Спуснали се върху тях, нажилили ги. И моментално умрели. Те, пчелите. Защото искали да хапят смъртоносно, а не изяснили кому да е смъртта. Затова, ако искаш нещо от боговете, бъди съвсем точен. Или по-добре нищо не искай от тях. Ако не си принуден. Зевс и Змията Змията и тя отишла да се жалва пред Зевса, че много я газят хората. - Нали имаш жило? - запитал я Зевс. - Е, как да нямам? - отвърнала Змията. - В изправност ли е? - Може ли да не е в изправност? - Че тогава за пенсия ли го пазиш? Клъцни тоз и онзи за спомен, да видим дали ще те газят. Женитбата на Зевс Заженил се Зевс, като на първо време - за Хера. Всички представители на животинското царство се изредили да му честитят и носят подаръци според своите възможности, както и да го целуват. Дошло ред и на змията, която се курдисала с едра роза в устата. - Стига само на мен бе, мили приятели, поднесете целувка и на жена ми...