Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за хора и животни Човек и бълха Една бълха нападнала едного, та целия го изпохапала, на решето го направила. Не без големи усилия, той я хванал: - Ти ли си бе, гадинка мръсна? Сега ще те убия! - Не е благородно от твоя страна. Никого не съм убила, нито смъртоносно наранила, нито изплашила... Аз само досаждам. - Че ти си по-страшна от всички бе! И не я убил, ами я хвърлил в двора на комшията си. Човек и лъв Скитали заедно човек и лъв. Всеки от тях хвалел своята сила, своята ловкост и смелост. Но като лоялни спътници, само се хвалели, не стигали до практическо изпробване на способностите си. Неочаквано насред пътя им се изпречил барелеф, на който било изобразено как човек удушва лъва. - Е, лъве - обърнал се иронично човекът, - виждаш ли колко по-смели и по-силни от лъвовете сме ние, хората? Лъвът разтърсил великодушно грива: - Сега се договедих какво разбирате под "човечно изкуство". Но ако лъвовете плащаха на ваятелите, сигурно по всички барелефи хората щяха да бъдат под лапите на лъвовете. Човек и лисица Една лисица извършила сума поразии на един човек, който най-после случайно успял да я хване. Искал да й отмъсти не само заради последната й пакост, но за всичките сторени наведнъж, като даде пример и на останалите диви животни колко е злопаметен и отмъстителен. Натопил й опашката в катран и я запалил, па я пуснал. Тя хукнала веднага към реката, за да се потопи и спаси. Но пътят до реката минавал през нивите на селянина, и лисицата, без да ще и без да бъде обладана от намерение да му отмъщава, запалила узрелите му крайпътни жита, които причинили пожар на всичките му ниви. Дървар и лисица Нападната от ловци, лисицата се скрила в колибата на един дървар, като го молила и заклевала и какво ли не обещавала само и само да й спаси живота. Той излязъл вън да пресрещне ловците, а лисицата гледала какво ще стане през дупката на ключалката. Когато дошли ловците и запитали дали е виждал лисицата, той отговорил високо, че тя е слязла към потока, а с десницата им давал знак, че се е укрила в колибата. Но ловците били прости, не разбирали от подтекст и мимика, отминали към потока да гонят дивото. Лисицата, щом видяла, че вече са си отишли, излязла навън, хванала благодарно с двете си предни лапи десницата на дърваря и, вместо да я целуне, както той очаквал, я изяла. - Какво правиш ти! - дръпнал се, умирайки от болка дърварят. - Исках да те избавя от тая ръка, тя не ти върши работа. Каквото обещаваш и говориш, тя прави точно обратното! Купувач на магаре Решил един стопанин да се обзаведе с още едно магаре и поискал от търговеца да му го даде седмица-две за опит. Съгласил се онзи, дал му го, но гледа - след три дни стопанинът го връща. - Толкова ли бързо те разочарова моето магаре? - Веднага! - отвърнал стопанинът. - Щом го вкарах в обора, моментално се отправи към най-мързеливото и най-лакомото ми магаре. А магаретата се подушват от девет дола!... Абе дай ми друго, такова вече си имам. Младеж-прахосник и чучулига Един млад прахосник изял, изпил и проиграл цялото наследство на баща си. После се насочил към своите лични вещи, накрая му останала само една връхна дреха. Затова от душа се зарадвал, когато съзрял първата чучулига: вече е пролет, може и дрехата да проиграе. Но на другия ден писнали фъртуни, свили студове и чучулигата умряла. А прахосникът отишъл да я кори: - Като не разбираш от метеорология, защо подвеждаш и невинните хора? Горко ми, че се хванах по ума на една нищо и никаква птица!... Младеж и предсказание Оракулът предсказал на едни родители, че единственият им син ще загине в схватка с лъв. Как да не повярват на оракула, нали бил тогава главен идеолог на страната? Бащата взел мерки: по всички външни и вътрешни стени на жилището им били нарисувани лъвове в различни големини и ракурси, с мишени по различни части на лъвското тяло. Над рисунките пишело: "Лъвът - враг на човека!", "Долу лъвът!", "Изтребвай лъва денонощно!"... Още от дете синът по цял ден стрелял срещу различни нарисувани лъвове, стараейки се стрелата му да попада точно в средата на мишената. Толкова много стрелби извършил, че когато станал пълнолетен го пуснали без страх - изключено било да пострада от лъв. Когато се срещнал с истински лъв, той му се видял нищо работа, просто една релефна рисунка. Младежът опнал стрелата, боцнал лъва по кожата. Лъвът се разярил, скочил срещу противника си и го разкъсал. Орач и вълк Морен орачът отжеглил воловете си и ги повел към реката на водопой. В това време се домъкнал гладен вълк, открил ралото, надушил ярема отвътре, па го заблизал лакомо. Нали там се допирал и търкал вратът на вола, кир и солена пот, колкото си щеш, та му се видяло невиждан деликатес на изгладнелия вълк. И така се увлякъл, че си наврял вълчия неподвижен врат дълбоко в ярема и лека-полека, без да усети, зажеглил ралото по браздата, иначе му било невъзможно да се измъкне от жеглите. Връща се орачът с воловете, зърнал вълка, който оре по браздата. - Такова чудо не бях виждал и това видях, вълк да оре - казал той. После си обяснил всичко: - Ама работата е веднъж да се пооближеш и да се пооблажеш, па като ти стане вкусно, и ти не усещаш как си надянал хомота и си го затеглил... Селянин и орел Селянинът вижда орел, хванат в капан. Нали уважавал тази птица, той го пуснал на свобода. Веднъж селянинът седнал на някакъв рухнал зид, който след малко щял да се срути. Отде забелязал орелът, прилетял бързо, разперил нокти и грабнал шапката на селянина, който видял, че това с същият орел и горчиво си помислил: "Ах, неблагодарник проклет!" и хукнал подире му, замерял го с камъни, за да му пусне шапката. И наистина тя паднала в ръцете му. Когато си тръгнал обратно, вижда, че зидът бил рухнал. Ако би се заседял там само минутка, сега щял да бъде смазан. Така че преди да нападаш когото и да било за негова постъпка, която временно те дразни, изчакай да видиш не е ли предприета в твоя полза. Стават и неподозирани жестове! Селянинът и кучетата Продължителна сурова зима задържала овчаря в кошарите му. Не смеел да слезе до селото и го ударил на самоизхранване. Първо си изял овчиците, после дошло ред на козите, а като изгризал и тях до рога, посегнал към двата работни вола. Кучетата, незапомнили такова нещо, се свили в къта си на размишления: - Както е тръгнало, идва вече редът и на нас. Такъв човек и месата си изяжда. Я да се измъкваме и да бягаме при вълците... Стриганата овца Селянинът прибирал вълната от овцата си, като я стригал доста небрежно, ту я скубел, ту я правел на басамаци, ту я клъцвал по месото и кожата.Най-после тя му изревала: - Ако ще ми оголваш вълната, режи по-високо. Ако ще ме колиш, не го прави постепенно, а сечи на две, на три... А ти ме мъчиш по най-жестокия начин! - Не забравяй, мадам - я прекъснал селянинът, - че нито си във фризьорски салон, нито пък си ми клиентка, а моя собствена овца, която, както съм закупил, така мога и да продам. Аз не съм давал пари за тебе да ми бъдеш украшение на двора, а да си изкарам парите, че и още да спечеля. Както и ти, ако ме беше купила, нямаше да ме купиш заради черните ми очи, а за да ме използваш и продадеш след това, когато си пожелаеш. Така че преди да протестираш, помисли си какво представляваш! Жена и кокошка Една вдовица получила в наследство и кокошка, която всеки ден й носила яйце. Тя си го изпивала. Карала така известно време, докато веднъж си направила сметка, че ако слага двойно ечемик на кокошката, тя ще й носи по две яйца. Тогава вдовицата ще изпива едното, а другото ще оставя да се измъти. Така след не много време ще има 12 кокошки, които също ще изхранва с двойна дажба, за да снасят по две яйца, и тя ще оставя дневно 12 яйца за излюпване, а 12 яйца ще изпива, за да стане самата тя по-тлъста, та да я хареса някой селянин, че повторно да се ожени. Но затлъстяла кокошката и по тази причина престанала да носи. И по същата причина не се оженила вдовицата...