Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за летящи Лястовица и кокошка Кокошката открила някакви яйца и усърдно се насадила да ги мъти. Лястовицата видяла и разбрала какви са тези яйца, запитала я защо се е хванала да ги мъти. - Това е мой кокоши патриотичен дълг, видя ли яйце, каквото и чието да е, веднага да го излюпвам. Не ме интересува как е попаднало! Аз трябва да му дам помощ! Както лекарят лекува всекиго. После кокошката излюпила змийските яйца и укорила лястовичката, че не й е казала направо, а си е послужила с такива подтекстове, които твърде затруднявали кокошата й интелигентност. Орел и бръмбар Орелът подгонил заека - ще го яде! Дългоухият къде да отиде, къде да се скрие, след като онзи лети отвисоко и всичко вижда? Единствен му се мернал в бедата бръмбарът и към него се отнесъл. Един бръмбар какво може да направи, но при подобно положение преследваният е готов всекиму да се оплаче и да се опре. Бръмбарът не само го обнадеждил, ами изхвръкнал до орела, па започнал да го придумва, остави на мира нещастния заек. А застъпничество от бръмбар кой би ти уважил, камо ли орелът, стогодишният цар на птиците, чиято алчност могла да се сравни само с могъществото му. Не обърнал внимание на дребното летящо, ами си хапнал добре със заека. Обаче дребните същества са злопаметни и отмъстителни. Бръмбарът разузнал къде орлицата си избира гнезда, присламчвал се, когато тя била в полет и изпочупвал всичките яйца. Тъй днеска, тъй утре, тъй тая година, тъй другата година, мир не видели орлите, просто почувствували застрашен прираста си, та се обърнали към Зевс. Той им дал съвет, когато се появят бръмбарите, орлите да не мътят. И най-нищожното същество, реши ли, може да отмъщава. Простреляният орел От висотата на своя пост орелът дебнел някоя нова жертва, но изневиделица го пронизала стрела, точно през сърцето му, а накрая стърчели перцата на стрелата, негови собствени пера... С двойна мъка издъхнал орелът. Затова не си давайте току-така перата! Знаете ли за какво могат да ги употребят другите? Славей и лястовица Лястовицата придумвала славея: стига е бивал отшелник сред горските пущинаци, да отиде, подобно ней, да живее и се храни измежду хората. - За какво ми е храната на хората, като на тях не им са нужни славееви песни? Славей и сокол Славеят си пеел и славел живота, според призванието си. Налетял го сокол, сграбчил го, за да го изяде. "Сега ще му изпея най-хубавия си химн, за да му въздействувам естетически, и той ще ме пусне" - мислел си славеят. Но у сокола естетическата подготовка не била на висота. Тогава славеят опитал с логически аргументи: - Колко птиче съм аз, с мен едва ли ще си задоволиш апетита. По-добре хващай едрите, големите птици, те са къде-къде по-питателни... Преди да го сдъвче, соколът му отговорил: - Аз и тях ще ги хапна. Пък тебе те гълтам, за да не си въобразявате много вие, славеите, че като имате талант, заради него трябва да се лишаваме от принципната си жестокост. Жадният гълъб Един гълъб умирал от жажда и като съзрял картина, изобразяваща в най-големи подробности разпенен поток, помислил потока за истински и със все сила се впуснал срещу него, та си наранил крилото и си счупил човката. От което си направил извода, че изкуството не е само отражение на живота, а понякога може да бъде и капан.