Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за магарета Магаре и катър Вървели заедно магаре и катър, като носели два еднакви товара. Магарето възнегодувало: как така, на катъра дават двойно повече храна, а и той носи същия товар! Като преполовили пътя, стопанинът видял, че товарът не е по силите на магарето,и сложил половината му върху катъра. Като повървели още и видял, че магарето може и да хвърли петалата, натоварил и останалата половина върху катъра. - Е, другарю - подкачил катърът, - как ти се струва, не е ли напълно справедливо, че ми дават двойно повече храна? - А справедливо ли беше досега все да сме натоварени еднакво? Защо ти веднъж не обели зъб? Магаре и кон Вървели нагоре из стръмнината натоварени кон и магаре. - Коньо, приятелю, товарът и на двамата ни е еднакъв, а аз съм много по-слаб от тебе. Вземи част от моя, защото не бих го издържал. - Този въпрос аз не го решавам, а господарят. Той знае кой от нас колко може да понася. Магарето карало минута-две, омаломощено паднало, издъхнало. Понеже бързал, стопанинът одрал магарето, прехвърлил целия му товар, заедно с кожата, върху коня и пак потеглил по урвата. Едва сега на коня му дожаляло за магарето: - Тежко ми на мене глупака! Ох, Марко, Марко, ако бях те послушал, ако бях те пожалил, сега нямаше да ти нося целия багаж, ведно с кожата ти! После се обърнал към господаря: - Вземи половината от товара ми, защото иначе ще трябва до края на пътя да носиш всичкия ми товар, заедно с моята кожа. Магаре, петел и лъв Магарето и петелът се хранели кротко, когато изневиделица се появил лъвът и нападнал магарето. От страх петелът изкукуригал панически. Лъвът - боговете знаят защо - изпитва небивал ужас когато чуе глас на петел. Хукнал той да бяга презглава. Магарето допуснало, че лъвът се е изплашил от него, и затърчало напред да го гони и преследва. Междувременно петелът престанал да кукурига, лъвът спрял да тича, добил кураж и налапал магарето. Затова не тичай да береш лаврите от победата, която друг е извоювал. Може да те сгази отстъпващият неприятел. Магарето, натоварено със сол На едно магаре, натоварено със сол, пътят му минавал през недълбока река и то трябвало да я премине. Но се спънало, потопило се до шия във водата, вследствие на което цялата сол се стопила и товарът му съвсем олекнал. Зарадвало се то, рипнало и като му ударило една кушия, стигнало крайната си цел. На другия ден, натоварено със сюнгери, правело обратния си рейс. Като наближило реката, какво да види: багери, елеватори, коли и десетки работници разкопават бреговете, забиват сонди надълбоко. Озадаченото магаре разпитало какво става и му отговорили, че вчера, след като вкусили солената вода на реката, решили, че под нея се намират солни залежи: я лековити минерални бани, я солна мина. Затова правят геоложки изследвания. Прихнало да се смее магарето и им обяснило истинската причина, поради която водата добила солен вкус. - Само да си посмяло другиму да кажеш това! Нали ще смутиш народния ентусиазъм? Нали ще изкараш безумци ония, които предприеха разкопките? За разноските да не говорим, от тях си изкарваме възнагражденията... И за да удържи на обещанието си, ударили му 100 тояги по гърба. Добре, че било натоварено със сюнгери, та не усетило толкова грубо болката. Магарето, натоварено със статуя На едно магаре се паднала честта да пренася статуя от единия край на страната до другия. Това било наистина чест! По целия път всички минувачи и всички жители на селищата правели дълбок поклон. Вярно, че поклонът бил предназначен за бог Аполон, чиято била статуята, но магарето приемало за съвсем естествено половината овации да бъдат за него, като партньор на божеството. Когато пристигнали до храма и статуята била поставена, магарето поискало да му окачат една табелка с надпис "Заслужило магаре". - Но поклоните не бяха за тебе, а за Аполона! - обяснявали му жреците. - Но ако аз не го пренасях, никой не би му се покланял, нали? - настоявало на своето магарето. Е, най-после сложили му една табелка. Магарето облажава коня Магарето постоянно облажавало коня, че го ценят повече, галят го, хвалят го, възпяват го рапсодите, изобразяват го по рисунки и статуи. Настанала война. Конят веднага бил мобилизиран на фронта, влязъл в не едно сражение, бил раняван. Накрая се върнал увенчан с победни лаври. Магарето почнало да ги пасе и да го възхвалява: - Зевс си знае работата. Конете на фронта, магаретата - в тила! Иначе как щеше да се спечели битката? Магарето в лъвска кожа и лисицата Магарето навлякло една лъвска кожа и дълго с нея плашело животинските племена. Ето, съгледала го една лисица, смразила се кръвта й при лъвската гледка и се готвела някак си да се измъкне и да избяга. Магарето решило страшно да я изплаши и ревнало колкото му глас държи. Но тя познала магарешкия тембър и му се изплезила подигравателно. Така е, униформата не е в състояние да скрие каквината на човека и животното.