Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за небесни тела Корабокрушенецът и морето Морето изхвърлило корабокрушенеца на пуст остров и той заспал от умора. Като се събудил, почнал да го проклина: - Ти си коварно като развратна жена! Приласкаваш и мамиш хората от брега чрез своето спокойствие и нежност, а като ти се доверят и влязат навътре в тебе, ти ги погубваш... Морето му отвърнало: - Защо ме, човече, наричаш развратна жена? Аз по натура съм си такова, каквото боговете са ме създали, ласкаво и нежно. Но ветровете подло ме връхлитат, те ме подлудяват не само да изглеждам лошо, но и да върша работи, каквито не желая... Ти не проклинаш тях, а си взел да следиш накъде духат те... Проклинай по-скоро тях и боговете, които ги насъскват срещу мен. Лампата Лампата, пълнена постоянно с масло и осветляваща всяка нощ дома, почнала да оспорва качествата на слънцето: - Какво пък толкова ми се перчи? Зиме може ли да свети? Не! Нощем? Никак! Значи, аз стоя над слънцето и другите небесни светила. Но духнал силен вятър, изгасил лампата и тя млъкнала. Слугата пак я запалил и рекъл: - Като светиш, пак свети и се радвай на себе си, но не се хвали. Блясъкът на слънцето и другите небесни светила никой не може да затъмни. Отвърнала: - Да, но на моя господар аз мога да служа само по неговата воля. Би ли принудил той слънцето да угасне, или пък да свети нощно време? Не! А с мене може ли да си свети, когато поиска? Може! Щом е така, аз съм и от слънцето по-силна. Слънце и вятър Вятърът и слънцето подели дискусия. За какво ли била тя? Че откакто свят светува, дискутиращите всъщност спорят все за едно и също нещо: кой от тях е по-силен. Въпрос на амбиции само! Та вятърът и слънцето спорили: кой от двамата е по-силен? По-силен щял да бъде онзи, който съблече първия срещнат пътник. Появил се първият очакван пътник и вятърът потрил доволно ръце. - Сега ще видиш - заканил се на слънцето той - какъв стриптийз ще падне. Като зафуча страховито, ще го разпердушиня, ще го погна с данъци и берии, ще съблека и ризата от гърба му. И както се заканвал вятърът, така и задухал - грозно, зловещо, неописуемо от поети и метеоролози. Духал, духал, вмъквал се под крачолите на човека, размятал палтото му, но човекът нали зъзнел, още повече се свивал и увивал, стискал и тракал със зъби и накрая устискал. След уречения регламент - безуспешен за вятъра - дошло ред на слънцето. То просто се усмихнало на пътника с такава топла усмивка, че той си свалил сам сакото. После пуловера, ризата, после всички одеяния и се проснал върху земята, за да си прави слънчеви бани. - Видя ли, че убеждението е по-резултатно? - рекло слънцето. - Да, но ти изпадна в гнил либерализъм и абстрактен хуманизъм... - отговорил раздразнен вятърът. А облаците нали се водили по вятъра, само това чакали, нахлули и затулили слънцето. И така го държали, закрито на сянка, докато си направи самокритика пред вятъра, който, разбира се, излязъл победител в дискусията. Ако дискутираш с вятъра, победата ти ще бъде за вятъра. Слънцето и жабите Заженило се Слънцето за хубавата мома Грозданка. И всички живи твари, хора и животни, растения и природни закони, реки и скали се радвали. Как да останат назад и жабите? Нали Слънцето ще узнае и може да се наскърби? И като почнали едно: - Ква-ква-ква-ква!... - Кла-кла-кла!... - Хва-хва-хва-хва!... - ту в дактил, ту в амфибрахий, ту в анапест, денем и нощем. Пак се намерил един добронамерен Щъркел ла им каже: - Какво така "ква-ква" и "кла-кла"? А-кла-ми-рате, а? Засега Слънцето е още едно и така пече, че ни суши идиличните блата. Ами ако се ожени за хубава Грозданка и тя му народи цяла слънчева челяд, да видиш ти каква суша ще настане, та всички ще изгинем!... Не само като критикуваш има рискове. Като хвалиш едно нещо, дето не предполагаш какво ти готви, току-виж, че после може горчиво да се каеш.