Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за пълзящи Децата на маймуната Обикновено маймуната ражда две деца, от които оцелява второто. Тя си въобразява, че първото е най-способното, най-умното, най-красивото, а второто е някое изчадие и затова го захвърля и оставя на самотек, докато първото си го гали по цял ден и толкова нежно го прегръща, че го задушава и то умира. А в същото време второто дете вече е свикнало на самостоятелен живот. Делфини, китове и кротуша Кипяло морето, голяма битка се захванала помежду кита и делфина, ще се изпотрепят и папер няма да остане от тях. Вярна на нрава си и на името си, кротушката застанала между шамарите им и рекла: - Не така бе, колеги! Я помислете, какъв пример давате на нас, по-малките! - Ти много не знай, за да не те глътна! - викнал делфинът. - Ние сме извън играта! Кой от вас ще хаби физическа енергия да ни гълта? - Като знаеш това - предупредил я китът, - защо не допуснеш, че ни е обидно една нищо и никаква кротуша да ни разтървава? - Нищо и никаква кротуша - повторила тя, - ама знаете ли кой ми е поставил тази задача? Пепелянка и водна змия Пепелянката често посещавала с водоснабдителна цел един поток, а там обитавала и друга змия - водна. Днес така, утре така, водната змия възнегодувала, че пепелянката не уважава нейната територия и открито я предупредила да престане. Пепелянката не искала, конфликтът се задълбочил и стигнали до война. Жабите от същия поток, боговете знаят защо ненавиждали своята водна змия, решили да застанат на страната на нашественицата. Пепелянката се вплела във водната змия, започнала епичната битка, а жабите квакали неудържимо: - Ква-ква! Кураж! Ква-ква! Души!... Ква-ква! Победи я! Накрая, като по-коварна и по-силна, пепелянката победила. Жабите я обиколили и акламирали, очаквайки трофеи заради своето участие. - Каква помощ? Та никоя от вас не си мръдна пръста! - нахокала ги пепелянката. - Квак-така? Та нали ние през цялото време те окуражавахме, нали те агитирахме да я победиш! Ние взехме морално участие във войната, както запалянковците през време на мача. - Когато борбата е на живот и на смърт, морал няма! - отговорила им змията и до една изгонила жабите от потока, за да си бъде само неин. Селянинът и замръзналата змия Пътувайки през студен зимен ден, селянин се натъкнал на вкочанена в снега змия. Домиляло му за нея, сложил я в пазвата си. Тя се стоплила, размразила се и като дошла на себе си, си помислила: - Докато аз се стоплих, селянинът настина. Ще го хване или пневмония, или воден плеврит. И при оскъдността на нашата медицина, дълго ще страда и накрая пак ще умре, ами я аз още сега да го клъцна, че да не се мъчи човекът. Все пак, дължа му една благодарност. Змия и ястреб Ястребът съгледал пълзящата змия и с пикиращ полет я сграбчил в ноктите си, след което политнал обратно нагоре. Змията извърнала глава и успяла да го клъвне. Отровата задействувала и ястребът с вкопчената змия се спуснали надолу. - Какво ти бях направила бе, глупако неден, та ме сграбчи? - запитала змията. - Ти си опасна твар, носиш отрова в жилото си... - отвърнал за свое оправдание губещият сили ястреб. - Няма опасна твар, има застрашена твар... Тебе аз бях ли те ожилила бе, нали си летеше спокоен? - Да, но аз за профилактика... - Е, мри си сега със своята профилактика!... Змия и лисица Лисицата зърнала заспалата и отпусната в целия си ръст змия и на какво друго - завидяла и на дължината й. Веднага се изпружила до нея да си премери боя и да се види коя от двете е по-дълга. И както се опъвала, пернала с опашката си змията по лицето, разсънила я и оная - кой за каквото е учил! - тутакси я клъвнала. Завайкала се умиращата лисица: - Защо ми трябваше да си меря боя със змия? Нали без това не в ръста е силата на змията, колкото и дълга да е тя, все пълзи, все пълзи... Отровата й трябваше да имам предвид, отровата... Змия и пила Змията отишла в една железарска работилница и си направила устата да й подарят нещо. Изредила всички инструменти и всеки й дал каквото му се от сърце откъснало. Отишла и при пилата. Тя й отговорила: - Всеки може да даде каквото му е присъщо в занаята. Аз пиля, отнемам от даденото. Навикнала съм не да давам, а да получавам. Така че, ако поискаш да се възползваш от моите услуги, мога да ти изпиля зъбите до корен чак... Змия и птицеловец Птицеловецът съзрял дрозд и започнал да подрежда тръстикови пръчици в клей, за да го хване. Така се съсредоточил в заниманието си, че не усетил как настъпил отровна змия, която, няма как за нея, сантименталностите са излишни в случая, клъц-клъц, клъвнала го. Предусещайки края си, човекът изрекъл: - Абе, нещастнико, нямаше ли си работа на земята и при семейството си, ами си хукнал да похитяваш пойните птички? Виж как намери смъртта си.