Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за растения Дъбовете Дъбовете се оплакали Зевсу: - Уж сме сакрални и ритуални дървета, гордост за растителния свят, а няма по-жестока сеч от страна на хората, както тая върху нас. Зевс им отговорил така: - Погледнете малко самокритично на въпроса. С какво ви секат хората? С брадви! А дръжките на тия брадви от какво ги правят? От вашите клони! Тоест сами вие сте си виновни. - Тая вече няма да мине - възразили дъбовете на Вседържеца Зевс. - Ти от болната глава, та върху здравата! Нас изкарваш виновни, вместо да превъзпиташ хората малко да попазят природната среда. - Добре де! - приел Зевс. - Дръжките на брадвите вече няма да ги правят от вашите клони. Ще ви режат с триони. Решиш ли да негодуваш пред боговете, те все ще издяволят нещо. Кедър и къпина Не е етично да спорят помежду си неравностойни растителни личности, особено когато се касае за лично превъзходство над другия, но кедърът не преставал да се превъзнася: - Строен съм, красив съм, снажен съм, полезен съм, без мене не биха могли да построят нито кораби, нито храмове, нито дворци... Къпината само това му отговаряла: - Само като си помислиш как теб те секат издъно, как те режат и дялат отвсякъде, как те поставят да подпираш олтарите на боговете, наистина ти трябва да завидиш на мене, скромната къпина, която имам бодли, за да предоставям плода си само комуто поискам. Нар, ябълка, маслина и върба Нарът, ябълката, маслината влезли в нескончаем спор чии плодове са най-вкусни и най-полезни. Без да бъде поканена или предизвикана, намесила се една върба: - Стига така, мили колежки, излагате се най-после. Вашият спор вреди на единството, което ние, растенията, трябва да имаме. - Ти си права - отвърнали й единодушно. - Но си прави единството с безплодните дървета, а нас ни остави сами да си решим проблемите. А тяхното решение е в спора. Орехът Споделил крайпътният орех: - Когато узреят всички плодове, аз сам разпуквам обвивките си и си пускам орехчетата, за да радвам минувачите. Но те са много невъзпитани в нетърпеливостта си, та замерят камъни отгоре ми, чупят ми клонките и събарят още неузрелите плодове, които само ще развалят вкуса им на лакомците... Колко приличат на ония припрени хора, които преди още да са вникнали в една творба, преди да са осъзнали замисъла на автора й, хвърлят необуздани нападки... Само че в случая неузрелите са те... Пътници и храсти От високия бряг край морето двама минувачи съзрели как нещо черно и голямо се приближава по вълните. - Това ще да е голям кораб, след малко ще пусне котва, ще слязат търговци с нови, непознати стоки, я да слезем първи на брега. Но когато стъпили на пясъчната ивица, гледат, вместо параход, приближава се нещо много по-малко. Сигурно е лодка, решили те. И когато вятърът довлякъл "нещото черното и голямото" до сами краката им, те видели и се уверили, че това са само храсти. Решили тогава никога да не възвеличават нещо, което им е още неясно. Разбойник и черница Човек убил друг човек. Дали бил разбойник, или случайно, не се знае. Но го видели и го подгонили, не го оставили така, той не успял да си изтрие кървавите ръце. Настигнали го хора и го запитали защо му са така червени ръцете? Пред очите му се мернала черница и той веднага отговорил: - Бях горе на черницата, похапнах плодовете й, та затова. Чули го и преследвачите му: - Щом така лесно лъже, днешното убийство не е станало случайно! Този човек е наистина разбойник. И го обесили върху същата черница. А когато си разотишли, черницата прошепнала на трупа му: - Ти сам им подсказа къде да бъде лобното ти местонаказание.